Той е син на Волф Фридрих фон Алвенслебен (1559 – 1623) и съпругата му Анна Мария фон Бредов (1573 – 1614), дъщеря на бранденбургския курфюрст-съветник Йоахим (Ахим) фон Бредов (1539 – 1594) и Анна фон Арним (1546 – 1594). Внук е на Валентин фон Алвенслебен (1529 – 1594) и първата му съпруга Анна София фон Велтхайм (1531/1532 – 1565).
Фамилия
Валентин Йоахим фон Алвенслебен се жени на 4 юни 1621 г. в Стендал за Анна Мария фон Залдерн (* 31 януари 1603, Платенбург; † 14 август 1636, Еркслебен), дъщеря на Якоб фон Залдерн (1571 – 1602) и Мария фон Клитцинг (1583 – 1630). Те имат два сина:[1][2]
Якоб фон Алвенслебен (* 5 септември 1629, Еркслебен; † 3 май 1674), женен на 10 юни 1657 г. в Клайн-Швехтен за Катарина фон Бюлов (* 2 юли 1635, Гартов ; † 20 март 1673); имат две дъщери
Гебхард Кристоф фон Алвенслебен (* 25 октомври 1631, Еркслебен; † 15 юли 1690), женен на 11 ноември 1657 г. в Бухенау за фрайин София Магдалена фон Бухенау (* 1625, Щутгарт; † 21 септември 1698, Еркслебен); имат син и дъщеря
Литература
Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Band III, Berlin 1829, S. 69 – 81.
Ad. M. Hildebrandt: Die Grabsteine und Epitaphien adeliger Personen in und bei den Kirchen der Altmark, Heft I. die Kreise Salzwedel und Gardelegen umfassend. Gardelegen 1868.
Paul Pflanz: Das Erbbegräbnis der Familie von Alvensleben in der Nicolaikirche zu Gardelegen. Montagsblatt. Wissenschaftliche Beilage der Magdeburgischen Zeitung, Nr. 15 vom 13. April 1931, S. 113 – 115, S. 126 – 127.
P. J. Meier: Das Kunsthandwerk des Bildhauers in der Stadt Braunschweig seit der Reformation. Braunschweig 1936.
E. Nitter: Die weißen Alvensleben auf der Burg Gardelegen. Sonderdruck aus „Heimatbuch Gardelegen“, Band 3, 1939, S. 19 – 27.
Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 19:24
Europäische Stammtafeln, Detlev Schwennicke, 24 (Reliability: 3). Neue Folge Bd. XIX., Zwischen Weser und Oder; Vittorio Klostermann, Frankfurt an Main
