PROFILPELAJAR.COM

С понятието българско кино се описва цялата съвкупност от филми, кинофестивали, режисьори, сценаристи и артисти в България. За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.^[1]

През 1997 г. започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година бе акредитиран ^[2] от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на нюйоркското седмично списание „Върайъти“ на 50-те най-добри фестивала, които не бива да се пропускат ^[3].

Историческо развитие

Първа кинопрожекция (1896 - 1897)

Счита се, че първата кинопрожекция на територията на България се състои февруари 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в град Русе. Прожекцията включва „движещ се трен“.^[4] Пръв изказва това предложение киноведа Александър Александров в своята статия „Началото на киното“, публикувана октомври 1960 във вестник „Народна култура“. Той се позовава на русенския местен вестник „Законност“ от 27 февруари 1897. Първата прожекция се случва в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжевска“ и написаното за нея е следното:

„

В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф – апарат, който изображава на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!

“

Впоследсвие този факт се повтаря и в останалите изследвания по темата, като публикацията на Любен Георгиев „По въпроса за първите кинопрожекции у нас“ , излязла в списание „Киноизкуство“ през април 1963. През второто десителетие на 20-и век д-р Петър Кърджилов изказва предположението, че за първи път кинопрожекции са показани месец декември 1896 в София. Кърджилов се позовава на софийския печат от декември 1896. Пресата в столицата отрязява с голям интерес гостуването на професор Мелинсон, в други издания изписван като Мелингсон или Мелензон. Мистериозният чужденец е описан като „професор по физика”, „всемирно-известния професор”, „хипнотизьор”, „знаменития хипнотизатор”. Съобщение във вестник „Мир“ от 11 декември 1896 изказва следното:

„

Тази вечер известния професор Мелинсон ще даде в кафенето на хотел България голямо представление в 4 действия. Програмата е: хипнотизиране; непостижими сеанзи по спиритизма; вокален концерт от госпожици Мелинсонови, а в заключение на предсталението - кинематограф или жива фотография. Началото е точно в 9 часа вечерта. Вход 2 лева.

“

Същият г-н Мелинсон през октомври вече е изпълнявал своите спиритични и хипнотизаторски номера в „Славянска беседа“, театър „Зора“ и кафене „България“. На 8 декември вестик „Народна правда“ публикува следния текст:

„

Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел „Македония“ показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза. Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество; вместо неподвижна фигура на стъкло, тук минават пред увеличителното стъкло стотини картини с такъва бързина, щото човек мисли че нещо магическо става пред него… Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер, и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно.

“

По предположения на Кърджилов чужденецът твърде вероятно е започнал два-три дена преди това. Точната дата на първата прожекция е трудно да се установи. Заедно с първата прожекция изследователят се натъква на данни за пъврите заснети кадри на българска територия. В споменатата прожекция се показват изображения на пристанището във Варна, направени лятото на 1896. Смята се, че англичанина Чарлс Райдър Нобел, който пристига да отрази Илинденско-Преображенското въстание, но няколко дни по-късно, инсцинира няколко сцени на бунт около Рилския манастир. По думите на д-р Кърджилов хрониката от Варна вероятно е първата на Балканите.^[5]

Зараждане (1903 - 1911)

През следващите десетилетия пътуващи кина обикалят страната. Първият българин купил пътуващо кино е Владимир Петков през 1903 г. „Модерен театър“ е първия специално построен театър за излъчване на кинофилми. Неговото отваряне през 1908 г. в София дава начало на развитието на кинематографията в България.^[6] Националната кинематография се заражда 1910 г. с производството на хроникално-документални и научнопопулярни филми.^[7]^[8] Най-старият запазен български филм е „Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново“ през 1911 г.^[9]

Първи филм (1910 – 1915)

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Комедията Българан е галант е първият български игрален филм. Прожектиран е за първи път на 13 януари 1915 г. и е черно-бял и „ням“. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов. Смята се, че филмът е загубен и са останали едва 1 – 2 кадъра от него.

Външни препратки

Източници

↑ Пълен списък с българските филми – сайт на Националния филмов център на България (Официален сайт на Националния филмов център на България Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.)
↑ Списък на филмовите фестивали със специализиран конкурсен характер // Архивиран от оригинала на 2004-03-10. Посетен на 2010-11-30.
↑ 50 филмови фестивала, които не бива да се пропускат
↑ „Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години“ // DarikNews, 27 февруари 2007. Посетен на 9 май 2022. (на български)
↑ Борисов, Теодор. „Истината за първата кинопрожекция в България“ // Българска история. Посетен на 6 май 2022. (на български)
↑ Янакиев, проф. дизк. Александър. България / Кино // Васил Гюзелев. „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. 3 (БЪЛ - БЪЛ). София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 1155-1163. (на български)
↑ България / 22. Кино // „Енциклопедия А-Я“. София, БАН, 1974. ISBN 4422/1971. с. 115-116. (на български)
↑ Александров, Александър. Българско кино // „В света на киното. Илюстриран справочник в три тома“. Т. 1. София, Народна просвета, 1983. с. 100-115. (на български)
↑ Янакиев, Александър. Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново // „Енциклопедия. Българско кино“. София, Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4. с. 482. (на български)

Библиография

Български игрални филми. Т. 3. Съст. Галина Генчева Атанасова. С., Д-р Иван Богоров, 2008.
Пенчо Ковачев. 50 златни български филма. С., Захарий Стоянов, 2009.
Александър Грозев. Киното в България. Ч. I (1897 – 1956). Велико Търново, Фабер, 2011.
Петър Кърджилов. „Славянска беседа" – първият киносалон в София. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
Българското кино преди и след 1989, какво се промени? – от Цветан С. Тодоров (обновено)