Боян Папазов

Боян Папазов
български драматург, сценарист и режисьор
Роден
2 декември 1943 г. (81 г.)
Националност България
Учил вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Политика
Депутат
VII ВНС   
Уебсайт

Боян Бранимиров Папазов е български драматург, сценарист и режисьор.

Биография

Роден е в София на 2 декември 1943 г. Завършва гимназия с преподаване на английски език (1958 – 1963), а след това кинодраматургия в Държавния институт по кинематография (1965 – 1969) и Висшите режисьорски курсове в Москва (1969 – 1971). Става редактор във филмови студия „Бояна“ (1971 – 1982), след това е преподавател във ВИТИЗ (1978 – 1982) и драматург в Театър „Българска армия“ (от юни 2004).[1][2]

Народен представител е в VII велико народно събрание (юли 1990 – октомври 1991). Културен аташе в САЩ (1993 – 1996).[1]

Продуцент и режисьор във филмова къща „Конкордия“ (1996 – 2004).[2][1]

Автор е на много пиеси, сред които „Да отвориш рана“, „Надежда сляпата“, „Изнеси ме на Горната земя“, „Магия `82“, „Главанаци“, „Муа у тупан“, „Рицар на Светия Дух“, „Хора под наблюдение“, „Бая си на бълхите“, „Продавате ли демони?“, „Бяс“.[1]

Известен е със сценариите на игралните филми „Всичко е любов“ и „Една жена на 33“. Режисьор е на 10 документални филма.[1]

Член е на Сдружение на български писатели.[1]

Награди

  • Пиесата „Бая си на бълхите“ е наградена с „Икар“ от Съюза на артистите в България за най-добра пиеса през 2001, а „Продавате ли демони?“ е отличена с първия „Аскеер“ за драматургия през 2005.[1]
  • Специална награда на варненския фестивал „Любовта е лудост“ за филма „Моето мъничко нищо“ (2007).
  • Голямата награда на националния конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Рицар на Светия Дух“ (2007).[3]
  • Голямата награда на 7-ия национален конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Бясна, кривогледа и лакома“ (2013).[4]
  • Голямата награда на 9-ия национален конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Поклон доземи“ (2017).[5]

Филмография

Като режисьор
Като сценарист

Библиография

  • Всичко е любов: Избрани новели и повести. София: Просвета, 1999, 181 с.
  • Бая си на бълхите: Пиеси. София: Конкордия, 2000, 248 с. ISBN 9549069613
  • Бяс: Пиеси. София: Валентин Траянов, 2005, 276 с. ISBN 9549928160
  • Рицар на Светия Дух: Алкохолна халюциноза. София: Валентин Траянов, 2008, 60 с.
  • Бая си на бълхите: 7 пиеси. Пловдив: Жанет-45, 2013, 448 с.
  • Всичко е любов: Четири сценария. Пловдив: Жанет-45, 2017, 304 с.
  • 13 преображения: 3 пиеси. София: Black Flamingo, 2019, 224 с. ISBN 9786197362565

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж „Боян Папазов“, theatre.art.bg.
  2. ↑ а б „Боян Папазов“, ОМДА.
  3. ↑ Ценка Пенева, „Боян Папазов с голямата награда“, електронен бюлетин „Културни новини“, 11 април 2007.
  4. ↑ „Боян Папазов получи Голямата награда на конкурса за нова българска драматургия“, БНР, 30 март 2013.
  5. ↑ „Боян Папазов с наградата за драматургия „Иван Радоев“, 24chasa.bg, 1 април 2017.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни