Борис Илиев Попмихов , наричан Берковчанина [ 1] български революционер , войвода на Върховния македоно-одрински комитет .
Четата на Борис Илиев през Балканската война. Снимката е направена в Солун след превземането на града[ 2] Борис Илиев е роден в Берковица през 1882 година. Има основно образование. През 1900 година става член на ВМОК и през 1902 година е четник при мичман Тодор Саев . Взема участие в Горноджумайското въстание през септември-октомври 1902 година, а през 1903 година е в четата на щипския войвода поручик Сотир Атанасов , който действа в Щипско , Кратовско и Кочанско . Взема участие и в Илинденско-Преображенското въстание .
От началото на 1905 година е в четата на капитан Юрдан Стоянов , която действа в Горноджумайско и Мелнишко . За известно време е в четата на полковник Анастас Янков . От 1906 година е определен за районен войвода в Горноджумайско.
Четата на Борис Илиев през Балканската война.[ 3] По време на Балканската война 1912 – 1913 Борис Илиев е войвода на партизанска чета № 30 на Македоно-одринското опълчение . На 26 септември четата на Илиев нахлува в Горноджумайско и предприема мерки по организирането на местното българско население във въоръжени милиции. Сражава се при селата Сърбиново , Осеново и Градево . В доклада си до Щаба на МОО пише:
„
Назначих селски чети, които при първия топовен вистрел на границата да скъсат всички телеграфни и телефонни съобщения и да дават съдействие на настъпающите български части.[ 4]
“
По-късно действа в Солунско и заедно с българската армия влиза в Солун .
През Междусъюзническата война (1913) е в състава на 14-а воденска дружина на Опълчението, като е награден със сребърен медал.[ 7] Първата световна война 1915 – 1918 .
Участва в Първата световна война , след която става член на БКП . Участва активно в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание в 1923 година. Командва въстаническа група, с която участва в превземането на Берковица. При потушаването на бунта е заловен и изтезаван, вследствие на което заболява тежко.[ 8]
Умира в Берковица на 28 юни 1930 година.[ 9] [ 10] [ 11]
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.↑ Партизанскиятъ отрядъ на войводата Борисъ Илиевъ // ↑ Партизанскиятъ отрядъ на Борисъ Илиевъ // Илюстрация Илиндень 6 (26). Илинденска организация, Май 1930. с. 14.↑ Петров, Тодор. Действията на партизанските чети в тила на противника. в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944 . Том 3. София, МНИ, 1997. с. 275.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 396.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 495.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 308, 893 - 894.↑ Енциклопедия „Пирински край“ , том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1 . с. 138.↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 64 – 65.↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 186. 
