Община Борино се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в западната част на Област Смолян. С площта си от 173,204 km2 е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,42% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е средно- и високопланински. Територията ѝ се простира в западната част на Западните Родопи.
На нейната територия попадат части от два планински дяла, части от Западните Родопи. Южната ѝ половина е заета от най-южните части на най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Неговата максимална височина, връх Дурдаа (1692,7 m), се извисява южно от село Ягодина, на границата с община Девин и е най-високата точка на община Борино. В северната ѝ половина се простират части от Девинска планина, която има западно-източно простиране. Най-високата ѝ точка, връх Хамамбунар (1688,1 m), се намира също на границата с община Девин, на 3 km северозападно от село Грохотно (община Девин).
Минималната височина на община Борино от 846 m н.в. се намира в коритото на Буйновска река, малко преди съединяването ѝ с река Чаирдере.
Води
Основна водна артерия на община Борино е река Въча, която протича през нея с левия си приток Буйновска река, и която се приема за нейно начало. Буйновска река извира от границата с Република Гърция югоизточно от село Кожари и до село Буйново тече на северозапад в широка долина, заета от обширни ливади. След селото завива на север и след около 4 km навлиза в приказно красивото Буйновско ждрело. След това при село Тешел се съединява с идващата отдясно река Чаирдере и двете заедно дават началото на същинската река Въча. Основен приток на Буйновска река е река Чатакдере (Ешекчидере), която се влива отляво в нея (ляв приток), в средата на Буйновското ждрело и, която е граница между Велийшко-Виденишкия дял на юг и Девинска планина на север.
По северната граница на общината, в протежение на около 7 – 8 km, в дълбока каньоновидна долина преминава част от долното течение на Девинска река (ляв приток на Въча, участък от Девинска река, която над Кемеров мост се нарича Дамлъ дере и преминава през резерват Дупката.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
|
Численост |
Дял (в %)
|
Общо |
3641 |
100,00
|
Българи |
1117 |
30,68
|
Турци |
2107 |
57,87
|
Цигани |
5 |
0,14
|
Други |
22 |
0,60
|
Не се самоопределят |
19 |
0,52
|
Неотговорили |
371 |
10,19
|
Движение на населението (1934 – 2021)
Община Борино
|
Година
|
1934
|
1946
|
1956
|
1965
|
1975
|
1985
|
1992
|
2001
|
2011
|
2021
|
Население
|
2286
|
2784
|
3253
|
4192
|
3899
|
4325
|
4329
|
4109
|
3641
|
2493
|
Източници: Национален Статистически Институт, [1]
|
Населени места
Общината има 5 населени места с общо население от 2493 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Списък на населените места в община Борино, население и площ на землищата им
Населено място
|
Население (2021 г.)
|
Площ на землището km2
|
Забележка (старо име)
|
Населено място
|
Население (2021 г.)
|
Площ на землището km2
|
Забележка (старо име)
|
Борино |
1730 |
74,567 |
Кара булак |
Чала |
108 |
12,185 |
|
Буйново |
226 |
45,467 |
Неапли |
Ягодина |
375 |
30,838 |
Балабан
|
Кожари |
54 |
10,147 |
Дериджилери |
ОБЩО |
2493 |
301,165 |
няма населени места без землища
|
Административно-териториални промени
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Неапли на с. Буйново;
- – преименува м. Дериджилери на м. Кожари;
- – преименува с. Балабан на с. Ягодина;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кара булак на с. Борино;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
Транспорт
През общината преминава участък от 10,5 km от Републикански път III-197 (от km 64,2 до km 74,7) от Републиканската пътна мрежа на България.
Топографска карта
Бележки
Източници
Външни препратки