PROFILPELAJAR.COM

Девинска река
	Девинска река
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Пазарджик ; Община Батак ; Област Смолян ; Община Борино ; Община Девин
Дължина	57,1 km
Водосб. басейн	427 km²
Отток	5,274 m³/s
Начало
Място	на 2 km южно ; от връх Голяма Сюткя; Баташка планина
Координати	41°52′36.12″ с. ш. 24°01′39″ и. д. / 41.8767° с. ш. 24.0275° и. д.
Надм. височина	2000 m
Устие
Място	ляв приток на река Въча → Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	41°44′16.08″ с. ш. 24°25′08.04″ и. д. / 41.7378° с. ш. 24.4189° и. д.
Надм. височина	685 m
	Девинска река в Общомедия

Девинска река (до 1942 г. Дамлъдере) е река в Южна България – област Пазарджик, община Батак и област Смолян, общини Борино и Девин, ляв приток на река Въча. Дължината ѝ е 57,1 km, която ѝ отрежда 72-ро място сред реките на България. Девинска река е най-големият приток на река Въча, като отводнява най-високите части на Баташка планина и Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи.

Девинска река извира на 2000 m н.в. под името Семиза, на около 2 km южно от връх Голяма Сюткя (2186 m) в Баташка планина. По цялото си протежение протича в силно залесена долина. В началото тече на юг, а след това сменя посоките си на североизток, югоизток и юг. От ДГС „Беглика“ до язовир „Тошков чарк“ носи името Беглишка река. След като изтече от язовир „Тошков чарк“, се насочва на изток и прорязва Девинска планина чрез дълбока каньоновидна долина. Преди град Девин излиза от каньона, долината ѝ се разширява и в източната част на града се влива отляво в река Въча на 685 m н.в.

Площта на водосборния басейн на реката е 427 km², което представлява 26% от водосборния басейн на Въча, а границите на басейна ѝ са следните:

на юг – с водосборните басейни на малки и къси реки, леви притоци на Въча;
на югозапад – с водосборния басейн на река Места;
на запад и северозапад – с водосборния басейн на Чепинска река;
на север – с водосборния басейн на Стара (Пещерска) река и водосборните басейни на малки и къси реки, леви притоци на Въча.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Серафимово дере
→ Карачумак
← Суйсуза
→ Нещерево дере
← Раково дере
→ Черно дере (изтича от язовир „Голям Беглик“
← Тощково дере (влива се в язовир „Тошков чарк“)
→ Топлика (влива се в язовир „Тошков чарк“)
→ Карлъшка река
← Градежница
← Катранджидере (най-голям приток)
→ Карабурунска река
→ Сачандере
→ Маджарлиите
← Соквичко дере

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – октомври. Среден годишен отток при град Девин – около 5,274 m³/s.

Единственото населено място по течението на реката е град Девин.

По течението на самата река са изградени 2 язовира – „Малък Беглик“ и „Тошков чарк“, а по притоците ѝ Черно дере и Катранджидере – язовирите „Голям Беглик“, „Широка поляна“ и „Дженевра“, като водите на всички тях са включени в Баташки водносилов път.

В долината на реката, преди град Девин, се намират големите карстови Девински минерални извори, а каньонът на реката е обект на туризъм и алпинизъм.

В Девинска река обитават пъстърва, черна мряна и лешайка, обект на любителски риболов.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 ISBN 978-954-398-140-3, с. 1703.
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 163 – 164.
Реки в България.