Бенито Мария де лос Долорес Перес Галдос е роден на 10 май 1843 година в Лас Палмас де Гран Канария на Канарските острови, Испания. Той е десето дете на полковник Себастиан Перес и съпругата му Долорес Галдос. Баща му го запалва с любов към историята със своите разкази за войната за независимост, в която е участвал. През 1852 г. влиза в колежа „Сан Агустин“ в Лас Палмас, където се преподават напредничави за времето си идеи.
През 1862 г. той се премества в Мадрид, за да учи право, и прекарва по-голяма част от живота си там. Животът му обаче не тръгва към правната кариера и още през 1865 г. той публикува статии в „La Nación“ за литература, изкуство, музика и политика. В началото на писателската си кариера опитва да пише драма в стихове, но творбата му е отхвърлена. Обича да чете Чарлс Дикенс и през 1868 г. прави негов превод. През 1870 г. е назначен за главен редактор на „La Revista de España“ и започва да изразява мнението си по широк кръг от теми като история, култура, политика, изкуство, музика и литература.
Литературна кариера
Между 1867 г. и 1868 г. Галдос пише първия си исторически роман „La Fontana de Oro“, който е публикуван с помощта на сестра му през 1870 г. Романът е оценен от критиката като ново качество в испанската литература, както и за неговата социална и морална позиция.
В следващите години Галдос започва работа по своя мега проект – поредицата от исторически романи „Национални епизоди“, която очертава основните събития в испанската история от Битката при Трафалгар през 1805 г. до Първата република през 1880 г. Целта на проекта е да се възстанови Испания чрез пробуждането на ново усещане за национална идентичност. Първата книга „Трафалгар“ от поредицата излиза през 1872 г. Романите от „Национални епизоди“ стават любими и търсени от читателите, поради което Галдос продължава да пише серия след серия до края на живота си.
За написването им Галдос прави огромно количество изследвания, като за да постигне баланс и по-широка перспектива той търси оцелели и очевидци на действителните събития – като един старец, който е бил юнга на борда на кораба „Santisima Trinidad“ при Трафалгар. Този участник става централна фигура на неговата първа серия. Галдос често е критичен към официалните версии на събитията и към католическата църква, която е доминираща сила в испанския културен живот. Към реалните исторически лица и събития писателят добавя измислени герои, които обогатяват сюжета със своите действия и отношение.
Портрет от Йоахим Сорола, музей „Галдос“ в Лас Палмас де Гран Канария
Останалите негови романи са класифицирани в три групи от испанския литературен критик Хосе Ф. Монтесинос. В първата група са ранните произведения на автора. От тях най-известният е „Доня Перфекта“, в който се описва въздействието от пристигането на един млад радикал в потискащия чиновнически град.
Втората група са съвременни испански романи, в които героите са взаимно свързани, подобно на героите на Балзак от неговата „Човешка комедия“. Най-известният от тях е шедьовърът му „Фортуната и Хасинта“. Прототипът на Фортуната е истинско момиче, което Галдос вижда да пие сурово яйце в жилищна сграда в Мадрид. Третата група са късните му психологически романи, много от които са под формата на диалог.
Галдос е ентусиазиран пътешественик. Романите му съдържат детайлни описания на Мадрид и много други градове, градчета и села на Испания, на местата, които той е посетил. Като реалист и натуралист описва начина на живот, технологиите и занаятите, обществените отношения, националните особености и забележителности. Вдъхновен от френските писатели като Емил Зола и Иполит Тен, той се стреми да покаже как героите му се променят под влияние на наследствеността, околната среда, расата и социалните условия, като един вид литературна форма на научна дисекция на обществото.
Мария Гереро и Фернандо Диас де Мендоса в къщата на автора в Сан Куентин. 1900 – 1910 г.
Чрез своята литературна кариера Галдос си навлича гнева на католическата преса, тъй като критикува злоупотребите с укрепената и догматична религиозна власт, а не на религиозната вяра или християнството само по себе си. Всъщност, нуждата от вярата е много важна функция в много от романите му и има много симпатии в портретите на свещеници и монахини.
Драматургия
Започнал своята литературна кариера с писане на пиеси, Галдос се връща към драматургията през 1892 г. с „Realidad“. Приета много добре от публиката, пиесата не е оценена добре от критиката заради реалистичния диалог и пресъздаване на живота на една куртизанка, а католическата преса я окачествява като носител на нечестиво влияние.
През 1901 г. пиесата му „Electra“ предизвиква буря от възмущение и либерална подкрепа заради насочеността ѝ срещу клерикализма, фанатизма и суеверието. Стига се дори до улични протести и сблъсъци. Въпреки това тя е много успешна и се играе и в провинциите.
Политика
Въпреки нападките си към консервативните групи Галдос има слабо участие в политиката. През 1886 г. е назначен към парламента на Мадрид за срок от пет години. Въпреки че не участва пряко в политиката, това му дава възможност да наблюдава пряко провеждането ѝ и да го представи в някои от романите си.
През 1907 г. той отново се включва в политиката като се опитва да обедини различни антимонархически групи. През 1912 г. той е все по-разочарован от личните амбиции на неговите колеги републиканци и през 1916 г., след аудиенция при крал Алфонсо XIII, се отказва от антимонархическите си възгледи.
Последните години
След 1912 г. Галдос е сляп, с влошено здраве, и изпада във финансови затруднения. За подпомагането му се създава национална дарителска кампания, която обаче се прекратява през 1916 г. с избухването на Първата световна война, и е само частично успешна. През същата година Галдос е определен за организатор на честването на 300-годишнината на Сервантес и получава стипендия в размер на 1000 песети до края на живота си. Макар и сляп, той продължава да диктува своите произведения.
Бенито Галдос е плодовит писател. През живота си той публикува 31 романа, 46 части от серията „Национални епизоди“, 23 пиеси, около 20 разказа, и много журналистически публикации. През 1897 г. е избран за член на Испанската кралска академия.
След смъртта му много от неговите произведения са екранизирани. Едни от най-известните са „Назарин“ и „Тристана“ на режисьора Луис Бунюел.
Много малко се знае за личния живот на писателя. Той не е бил женен и няма официални наследници. През живота си е имал много връзки, като се знае за актрисата Конча Морел и писателката Емилия Пардо Базан.
Бенито Перес Галдос умира на 4 януари1920 г. в Мадрид, Испания. Малко преди смъртта му чрез дарения е издигната негова статуя в най-популярния парк на Мадрид – „Парк Ретиро“ (Parque del Retiro).
.jpg)
.jpg)
