![]()
Тази статия е за селото в България. За градчето в Италия вижте Бела (Италия).
Бѐла е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.
География
Намира се на 13 км от Белоградчик, 5 км от Димово и на около 14 км от пещерата Магура. Селото е между единствените два тунела по жп линията Мездра-Видин. Селото има три махали – горна, средна и долна Бела.
История
В землището на селото са намирани археологически находки, датирани към ранната античност.
Според местни хора, село Бела е съществувало през 18 век. Населението е било християнско, поминъкът е бил земеделие, но са съществували и 13 воденици.
Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с. Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир (местността Срацимирица), която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността.
В своята история на Видинския край Иван Цухлев пише, че над извора "Врелото" при село Бела е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която историкът описва двореца, като рядко творение на тогавашната архитектура. Той е представлявал двуетажна сграда с колони от мрамор, целият заобграден от яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Иван Срацимир идва и името на селото Бела.
Данни за село Бела ни дава в своите спомени френският маршал Бусико, който участва в похода на унгарския император Сигизмунд против турците през 1396 г. “Ние преминахме – пише той – през село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците, за да се срещнат с тях в битката при Никопол.
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Бела е изписана в 1883 година от Аврам Янков.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Цоло“ по името на местен комунистически функционер.[3]
Население
- Население по официалните преброявания в България.
| 1934 г. |
1946 г. |
1956 г. |
1965 г. |
1975 г. |
1985 г. |
1992 г. |
2001 г. |
2011 г.
|
| 1395 |
1360 |
891 |
575 |
377 |
266 |
241 |
188 |
108
|
- Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.
| българска |
турска |
ромска |
друга |
не се самоопределя
|
| 103 |
0 |
0 |
0 |
0
|
- Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г.
| Общо |
Висше |
Средно |
Основно |
Начално |
Незавършено начално |
Никога не посещавали училище |
Деца до 7 г.
|
| 107 |
14 |
48 |
37 |
5 |
3 |
0 |
0
|
- Население по възрастови групи към 1 февруари 2011 г.
| Общо |
0-4 |
5-9 |
10-14 |
15-19 |
20-24 |
25-29 |
30-34 |
35-39 |
40-44 |
45-49 |
50-54 |
55-59 |
60-64 |
65-69 |
70-74 |
75-79 |
80-84 |
85+
|
| 108 |
0 |
2 |
2 |
1 |
0 |
2 |
4 |
3 |
3 |
3 |
8 |
12 |
9 |
15 |
12 |
15 |
12 |
5
|
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
108 |
100,00
|
| Българи |
103 |
95,37
|
| Турци |
0 |
0,00
|
| Цигани |
0 |
0,00
|
| Други |
0 |
0,00
|
| Не се самоопределят |
0 |
0,00
|
| Неотговорили |
5 |
4,62
|
Културни и природни забележителности
- Паметник на Боян Чонос.
- Затворената църква.
- Близо до кантона където шосето пресича жп линията е водопадът Бобука – около 20 м. висок.
- В Горна БЕЛА се намира извор наречен „Врелото“, който е каптиран и дава вода на над 30 селища в региона.
- Съществуват изследвания на учени по околната среда, които доказват, че климатът в селото е много близък до климата на Велинград.
Редовни събития
Бележки
