![]()
Тази статия е за селото в Белоградчишко. За преминаващата през него река вижте Скомля (река).
Ско̀мля е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин. Близо до Скомля минава жп линията Мездра-Видин с железопътна спирка Скомля (кантон 43), която понястоящем е закрита за пътнически превози.
География
Село Скомля се намира в област Видин (Северозападна България) и е от съставните селища на община Димово. Отстои на 11.73 км южно от общинския център гр. Димово и на главния път Е79 Видин-Монтана. Съседни на с. Скомля са селата Бела, Медовница и Дълго поле. През селото преминава река Скомля, а само на 7 км източно е язовир Дреновец.
Край с. Скомля минава жп линията Мездра-Видин с железопътна спирка Скомля (кантон 43), на която спират почти всички бързи влакове по линията за Видин.
Разстояние до столицата: 126,373 km от София.
История
Названието на селото произлиза от минаващата покрай него река Скомля. Селището се среща в описа на тимарския регистър от 1479 – 1480 г.[2] Въз основа на описни регистри от XV век, според които има вълнения в селата Скомина (Скомля), Цибра и Рупча, Бистра Цветкова допуска, че тези движения са следствие на похода от 1444 г. и местното население взема участие в армията на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди.[3][4]
Училището е открито през 1900 г. Читалището е основано 1922 г.
Население
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
26 |
100,00
|
| Българи |
23 |
88,46
|
| Турци |
0 |
0,00
|
| Цигани |
0 |
0,00
|
| Други |
0 |
0,00
|
| Не се самоопределят |
0 |
0,00
|
| Неотговорили |
3 |
11,53
|
Религии
Християнство
Обществени институции
Училище; Кметство
Редовни събития
- Ежегоден събор на селото – всяка първа събота и неделя на май.
Личности
Кухня
Качамак, Покрекло, Пача.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вж. Турски извори за българската история, серия ХV-ХVІ, Т. ІІ, с. 137 и 138.
- ↑ Невян Митев, Хрониката на Бернард Ваповски като извор за сражението при Варна // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.111
- ↑ Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 300
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
