Барбара Стануик (на английски: Barbara Stanwyck) е американска филмова и театрална актриса, родена през 1907 година, починала през 1990 година. [1]
След кратка но забележителна кариера на сцената в края на 1920-те, през следващите 4 десетилетия Стануик се снима в 85 филма в Холивуд, преди да се отдаде на телевизията. Останала сираче на четири-годишна възраст, към средата на 1940-те, тя е сред най-високо платените жени в Съединените щати. Номинирана е 4 пъти за награда „Оскар“ за изпълненията си във филмите: „Стела Далас“ (1937), „Огнена топка“ (1941), „Двойна застраховка“ (1944) и „Съжалявам, грешен номер“ (1948).[2] Печели награда „Златен глобус“ и три награди „Еми“.[2] През 1983 г. играе Мери Карсън в минисериала „Птиците умират сами“. Получава и множество почетни награди. Американският филмов институт я обявява за една от най-големите звезди от класическата ера на Холивуд.
Биография и кариера
Ранни години
В „Бебешко лице“ (1933)
Барбара Стануик е родена като Руби Катрин Стивънс на 16 юли 1907 година в Бруклин, Ню Йорк. Тя е най-малкото от 5 деца на Катрин Анн и Байрън Стивънс. Баща ѝ е от Масачузетс, а майка ѝ имигрант от Нова Скотия, Канада. Когато Барбара е на 4 години, майка ѝ е убита – блъсната от непознат пиян мъж пред преминаващ трамвай. Две седмици по-късно, бащата се присъединява към работна бригада, участваща в прокопаването на Панамския канал и повече никой не го вижда.
Руби е отгледана от най-голямата си сестра Милдред, която малко по-късно си намира работа като танцьорка в цирковите спектакли на известния в онези години импресарио Джон Корт. Пътувайки с представленията на сестра си, малката Руби започва да се упражнява зад кулисите, повлияна от спектаклите в които Милдред участва. Друго влияние от това време ѝ оказват филмите с Пърл Уайт, актриса от нямото кино, която Руби почита като идол.
На 14-годишна възраст, Руби напуска училището, което посещава. Започва работа, опаковайки пакети в универсален магазин в Бруклин. Скоро след това постъпва в бруклинския телефонен клон, където картотекира карти срещу заплата от 14 долара на седмица. Работи и като крояч на рокли по модели на списание „Вог“, както и като машинописка за музикалната компания „Jerome H. Remick“. През цялото това време обаче, тя не престава да мечтае за кариера в сферата на шоубизнеса.
През 1923 година, Руби е на прослушване за място в хора на „Strand Roof“, нощен клуб на Таймс Скуеър в Манхатън. Няколко месеца по-късно, тя получава и ангажимент като танцьорка в спектаклите „Зигфелд фолис“, много популярни шоупрограми от началото на 20 век, играни на сцените на Бродуей.
Смърт
Барбара Стануик почива на 20 януари 1990 г. на 82-годишна възраст от сърдечна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест в здравния център „Сейнт Джон“ в Санта Моника, Калифорния. Тя посочва, че не иска погребална служба. [3] В съответствие с нейните желания останките й са кремирани, а пепелта разпръсната от хеликоптер над Лоун Пайн, Калифорния, където е заснела някои от своите уестърн филми. [4][5]
↑Wilson, Scott. Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons, 3d ed.: 2 (Kindle Location 44716). McFarland & Company, Inc., Publishers.
_01.jpg)
