Фамилията му е свързана с Баварите (Bajuwaren) и управлява в графствата Западен Донаугау (до 1196) и Нордгау, в Регенсбург (от 985 до 1196), и в Риденбург.[2] Фамилията резидира в замъкБург Прун на ок. 4 км югоизточно от град Риденбург в днешна Долна Бавария.
Бабо I е потомък на Бабенбергския граф в западен Донаугау.[3][4] Той получава от император Ото II пр. 985 г. службата „бургграф фон Регенсбург“ и става граф в Западен Донаугау.[5]
Той умира през 1001 или 1002 г. (по други източници през 1020 г.) и има 32 сина и 8 дъщери. За майките на децата няма сведения.[6] Една от главните резиденции е Щефлинг на река Реген (днес част от Нитенау). Бабоните получават и главното владетелство над Риденбург. Бабо е дядо на Ото фон Риденбург († 6 юни 1089), епископ на Регенсбург (1061 – 1089), и прадядо на Конрад I фон Абенберг († 1147), архиепископ на Залцбург (1106 – 1147).
Фамилия
Ваво I се жени три пъти. Третата му съпруга е графиня Матилда фон Швайнахгау († сл. 1000), дъщеря на граф Улрих фон Швайнахгау и Кунигунда. Те имат два сина:[7][8]
Лиудолф фон Регенсбург († сл. 996), монах в манастир Св. Емеран
Литература
Joachim Friedl: Die Burggrafschaft Regensburg. Militärkommando oder Stadtgrafschaft? In: Verhandlungen des Historischen Vereins für Oberpfalz und Regensburg. Bd. 146, 2006, ISSN 0342 – 2518, S. 7 – 58.
Peter Schmid: Geschichte der Stadt Regensburg. 2 Bände. Pustet, Regensburg 2000, ISBN 3-7917-1682-4.
Franz Tyroller: Babonen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 481 (Digitalisat).
Gerhard Köbler: Babonen (Geschlecht). In: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 6., vollständig überarbeitete. Verlag C.H. Beck, 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 31.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 9.
Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Isenburg, Vol. 16, chart 79.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 79.
↑ Heinz Löwe: Die karolingische Reichsgründung und der Südosten. Studien zum Werden des Deutschtums und seiner Auseinandersetzung mit Rom. In: Forschungen zur Kirchen – und Geistesgeschichte 13. Stuttgart 1937, S. 25.
↑M. Mayer: Geschichte der Burggrafen von Regensburg. 1883.
↑F. Janner: Geschichte der Bischöfe von Regensburg. Band 1, 1883.
↑Friedrich Prinz: Handbuch der Bayerischen Geschichte. Band I, S. 301.
↑Adam Rottler: Abensberg im Wandel der Zeiten. S. 26.
↑ Babo I, BURGGRAFEN von REGENSBURG, LANDGRAFEN von STEFFLING (BABONEN), fmg.ac