Атанас Келпетков

Атанас Келпетков
български свещеник и революционер
Келпетков и семейството му в Устово, 22 януари 1884 г. Фото Димитър М. Германски и Анастас П. Белковски
Келпетков и семейството му в Устово, 22 януари 1884 г. Фото Димитър М. Германски и Анастас П. Белковски
Роден
1856 г.
Починал
1926 г. (70 г.)
Атанас Келпетков в Общомедия

Атанас Келпетков Келювски[1][2] е български свещеник, учител и революционер.

Биография

Задържани при Пашмаклийската афера българи в Одринския затвор. Свещеник Атанас Келпетков е на първия ред, седнал, втори от ляво надясно

Келпетков е в 1856 година в село Устово, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. Завършва Пловдивското класно училище. В 1878 година е секретар на отряда на Петко войвода, потушил Родопския мюсюлмански метеж. Архиерейски наместник е на Ахъчелебийско от 1898 до 1902 година.

Свещеник Атанас е един от първите революционни дейци в Устово и околията. В 1898 година влиза в основания от Илия Хаджитошев революционен комитет в Устово. В 1901 година по време на Пашмаклийската афера е осъден на 101 години затвор.[3] Амнистиран е в края на март 1904 година.[4]

Умира в 1926 година. В Устово му е поставена паметна плоча.[5]

Христо Караманджуков пише за Атанас Келпетков:

„ Покойният вече свещеник Атанас бе един от първите дейци на революционното движение в Устово, а и в околията; по природа бе спокоен и безстрашен и търпелив. Макар с разклатено здраве, понесе юнашки всички заплашвания, мъките и страданията в затвора.[6] “
  • Паметна плоча в Устово
    Паметна плоча в Устово
  • Паметна плоча в Устово
    Паметна плоча в Устово

Бележки

  1. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 106.
  2. ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 132.
  3. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 103, 130.
  4. ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 92.
  5. ↑ Гиневски, Христо. Родопската интелигенция през Възраждането, Смолян, 2001, с. 85.
  6. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 130.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“