Антон Янев

Антон Янев
български революционер
Роден
1875 г.
Починал
неизв.

Антон (Андон) Янев Папуцчиев[1] е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Антон Янев е роден през 1875 година в гевгелийското село Смоквица, тогава в Османската империя. И баща му Яне и брат му Гоно Янев са дейци на ВМОРО, а той самият е учител.[2] След убийството на гъркоманския учител в Миравци през ноември 1899 година Андон Янев, Тодор Танчев Боцин и Андон Чунчев са арестувани, но скоро след това са освободени.[3]

При избухването на Балканската война Антон Янев е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в четата на Аргир Манасиев и 13 кукушка дружина.[4] Установява се в България, където се включва в дейността на македонската емиграция.

Участва като делегат от Кушукавашкото братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5] През 1924 година става деловодител на Илинденската организация.[6] Делегат е и е член на постоянното бюро на Дванадесетия конгрес на Илинденската организация от август 1942 година.[7]

Синът му, Крум Янев, в 1935 година завършва земеделие в Софийския университет.[8]

Трудове

  • Яневъ, Антонъ. Леонидъ Янковъ // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 10 - 11.
  • А., Я. Гоно (Георги) Яневъ // Илюстрация Илиндень 8 (18). Илинденска организация, Юлий 1929. с. 16.

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
  2. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  3. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 64 – 65.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  5. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  6. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 170.
  7. ↑ Хр. С., К. Величествениятъ ни конгресъ // Илюстрация Илиндень 137 - 138 (7 - 8). София, Илинденска организация, Септемврий - Октомврий 1942. с. 10.
  8. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1936.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“