Анна Ярославна, известна още като Анна Киевска, е киевска княгиня и кралица на Франция, съпруга на крал Анри I.
Произход
Точната година на раждането на Анна е неизвестна, но се предполага, че киевската княгиня е родена между 1024 и 1035 г. Тя е дъщеря на великия киевски княз Ярослав I Мъдри и Ингегерд Шведска.
Анна израства в двора на великите князе на Киев и получава високо образование, отрано тя усвоява гръцки и латински език.
Дъщерите на Ярослав I (от ляво надясно): Анна, Агата (кралица на Англия – това е под въпрос), Елисавета (кралица на Норвегия) и Анастасия (кралица на Унгария). Фреска от XI век в катедралата „Св. София“ в Киев.
Кралица на Франция и регент
След смъртта на първата си съпруга френският крал Анри I започва да търси из европейските владетелски дворове подходяща съпруга, която да не е в роднински отношения с него. Той изпраща пратеници и в Киев, които се завръщат с дъщерята на киевския княз, Анна (наричат я още Агнес и Ан). Крал Анри I и Анна се венчават на 19 май1051 в катедралата в Реймс. Двамата имат трима сина и една дъщеря:
Анри I умира през 1060 г. В продължение на 9 години Анна управлява Франция като регентка на малолетния си син Филип.
Върху един кралски акт от времето на Анна Руска е намерен неин подпис на кирилица: (АNА РЪНNА, на латински: Anna Regina или кралица Анна). С Анна се свързва и разпространението на непопулярното дотогава във Франция гръцко-византийско име Филип, с което тя нарича сина си. Благодарение на популярността на Филип I сред народа, името му получава широко разпространение сред французите.
Брак с Ралф III Валоа
През 1063 г. Анна се омъжва повторно за граф Ралф III Валоа, чиито политически амбиции са толкова големи, че той изоставя първата си съпруга, за да се ожени за овдовялата кралица. Графът, в чиито жили тече кръвта на Каролингите и чиито феодални имения са много по-големи от тези на френския крал, не иска да бъде просто един васал. Бракът на Анна и Ралф предизвиква скандал. Бившата съпруга на графа го обвинява в прелюбодеяние пред папа Александър II, който отлъчва Анна и Ралф от църквата.
Следващи години
Граф Валоа умира през 1074, след което Анна се завръща във френския двор, където получава всички почести, които се полагат на една кралица майка. Като прощава на майка си, Филип I постъпва предвидливо, тъй като през 1090 самият той попада в подобно положение.
За последен път името на Анна се споменава в една кралска грамота от 1075 г. (подписът ѝ стои на тази грамота), след което по-нататъшната съдба на бившата кралица остава неизвестна.
Някои историци предполагат, че Анна се е завърнала в родния си Киев, но най-вероятно тя е умряла във Франция.
Източници
Bautier, Robert-Henri. Anne de Kiev, reine de France, et la politique royale au XIe siècle: étude critique de la documentation // Revue des études slaves. Année 1985. V. 57 (4)
Bogomoletz W. V. Anna of Kiev. An enigmatic Capetian Queen of the eleventh century. A reassessment of biographical sources // French History. Jg. 19, № 3, 2005
Caix de Saint-Aymour, Amédée de. Anne de Russie, reine de France et comtesse de Valois au XIe siècle Gallica. – P.: Champion, 1896 (укр. перевод — Сент-Емур Ке, де. Анна Русинка, королева Францii и графиня Валюа / з фр. пер. І. Франко. – Львiв, 1909; репринт: Киев, 1991)
Dauxois, Jacqueline. Anne de Kiev. Reine de France. – P.: Presse de la Renaissance, 2003, ISBN 2-85616-887-6
Hallu, R. Anne de Kiev, reine de France. – Roma: Editiones Universitatis catholicae Ucrainorum, 1973
Labanoff de Rostoff A. Recueil de pièces historiques sur la reine Anne ou Agnès, épouse de Henri Ier, roi de France, et fille de Iaroslav Ier, grand-duc de Russie. – P.: Firmin-Didot, 1825
Levron I. Anne de Kiev, princesse russe, reine de France // Miroir de l’histoire. P., 1972. № 268
Prou, Maurice. Recueil des actes de Philippe Ier, roi de France (1059 – 1108) – P.: Imprimerie Nationale, 1908
Карпов А. Ю. Ярослав Мудрый. – М.: Молодая гвардия, 2001. – 583 с. — ISBN 5-235-02435-4.
Назаренко А. В. Древняя Русь в свете зарубежных источников: Хрестоматия. Том IV. – М.: Русский Фонд Содействия Образованию и Науке, 2010. – 512 с. — ISBN 978-5-91244-013-7
Пашуто В. Т. Внешняя политика Древней Руси. – М.: Наука, 1968
Тимирязев В. А. Французская королева Анна Ярославна // Исторический вестник. Т. LV, № 1. СПб., 1894
Штернберг Я. Т. Анастасия Ярославна, королева Венгрии // Вопросы истории. 1984. № 10. С. 180 – 184
