Анета Олчева

Анета Олчева
българска учителка
Учителките революционерки Фотинка Петрова (долу вляво) и Аспасия Димева-Якимова, прави – Анета Спирова Олчева, съпруга на Спиро Олчев и Василка Стефанова-Попхристова
Родена
Починала
Семейство
СъпругСпиро Олчев
Анета Олчева в Общомедия

Анета Спирова[1] Олчева е българска учителка от Македония и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Анета Олчева със свои ученици[2]

Анета Олчева е родена на 19 януари 1884 година в македонския град Битоля, тогава в Османската империя. Завършва Битолското българско девическо училище.[3] Става българска учителка в Битоля от 1901 година.[4] Посветена е в революционната дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и влиза в тайния революционен женски кръжок.

Участва в изработването на въстаническите знамена. Битолският революционен комитет възлага да се направят осем знамена за околиите. Фотинка Петрова разказва: Употребихме свръхусилия и ги изработихме всички. (...) Работехме, то се знае, с въодушевление. Една гледаше към пътната врата, за да не бъдем изненадани от властта, другите бродираха и всички пеехме. И как пеехме! – тихо, от сърце, и понякога плачехме не от скръб, а от благоговеен възторг.[5]

Заедно със Захария Шумлянска организира женско благотворително дружество и сиропиталище в Битоля.[6]

През 1904 година е българска учителка в леринското село Айтос,[7] а от 1905 година отново в Битоля в Енимахаленското училище.[8]

Омъжва се за революционера Спиро Олчев.

  • Документи и свидетелства на Анета Олчева
  • Шифър, използван от Павел Христов, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Анета Олчева
    Шифър, използван от Павел Христов, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Анета Олчева
  • Писмо от битолското училищно настоятелство, подписано от свещ. Иван Младенов, за назначаването на Олчева в града, 31 август 1902 г.
    Писмо от битолското училищно настоятелство, подписано от свещ. Иван Младенов, за назначаването на Олчева в града, 31 август 1902 г.
  • Документ от Леринската българска община за учителстването ѝ в Айтос, 14 септември 1904 г.
    Документ от Леринската българска община за учителстването ѝ в Айтос, 14 септември 1904 г.
  • Писмо от свещеник Атанас Алтъпармаков, наместник в Битоля, до Олчева за назначаването ѝ за учителка в Енимахленското основно училище, 14 август 1905 г.
    Писмо от свещеник Атанас Алтъпармаков, наместник в Битоля, до Олчева за назначаването ѝ за учителка в Енимахленското основно училище, 14 август 1905 г.
  • Уведомление от старшия учител в Битолското основно училище Порфирий Шайнов за назначението ѝ за ръководителка на училището в Куртдере, 25 август 1905 г.
    Уведомление от старшия учител в Битолското основно училище Порфирий Шайнов за назначението ѝ за ръководителка на училището в Куртдере, 25 август 1905 г.
  • Свидетелство от митрополит Григорий Пелагонийски, че Анета Спирова 4 години е била основна учителка в града, 20 май 1906 г.
    Свидетелство от митрополит Григорий Пелагонийски, че Анета Спирова 4 години е била основна учителка в града, 20 май 1906 г.
  • Уведомление от митрополит Григорий Пелагонийски за назначаването ѝ в Енимахленското училище като ръководителка на забавачницата, 20 май 1906 г.
    Уведомление от митрополит Григорий Пелагонийски за назначаването ѝ в Енимахленското училище като ръководителка на забавачницата, 20 май 1906 г.
  • Свидетелство от Битолското българско девическо училище, 1896 – 1897 г.
    Свидетелство от Битолското българско девическо училище, 1896 – 1897 г.
  • Свидетелство от Битолското българско девическо училище, 1897 – 1898 г.
    Свидетелство от Битолското българско девическо училище, 1897 – 1898 г.
  • Свидетелство от Битолското българско девическо училище, 1898 – 1899 г.
    Свидетелство от Битолското българско девическо училище, 1898 – 1899 г.

Бележки

  1. ↑ Литературен алманах Струма, Брой 1. Народна младеж, 1983. с. 150.
  2. ↑ ЦДА, фонд 2069К, опис 1, а.е. 401, л. 5
  3. ↑ ЦДА, ф. 892к, оп.1., а.е.32, л.3
  4. ↑ ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 33, л.1
  5. ↑ За спомените на македонските деятели и знамето на Битолския революционен окръг // Илюстрация Илиндень XII (6 (116)). Илинденска организация, юний 1940. с. 4.
  6. ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 194.
  7. ↑ ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 33, л.2
  8. ↑ ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 33, л.5