Андрю Джаксън (15 март1767 – 8 юни1845) е седмият (1829 – 1837) президент на САЩ. Прякорът на Джаксън е Стария орех (Стария пекан), но също е известен и като Острия нож. Той е първият президент, който е живял в американските гранични райони. Джаксън се превръща в символ на цяла ера в американската история, понякога наричана „Годините на Джаксън“ или „Джаксъновата ера“, ера която доминира от британско-американската война от 1812 година до Гражданската война.
Ранни години
Родителите на Джаксън пристигат в Америка през 1765 година от Ълстър. Джаксън е роден в селище, разположено в гористия район на областта Уаксхоуз в Каролините на 15 март1767 година. Както Северна Каролина, така и Южна Каролина претендират, че са неговото родно място, самият Джаксън винаги е твърдял, че е роден в Южна Каролина. Той получава спорадично обучение. На тринайсет години участва във Войната за независимост, като се присъединява към Континенталната армия като куриер. Заловен е и е хвърлен в затвора от британските сили. Джаксън е първият президент, ветеран от тази война и е единственият президент на САЩ, който е бил военнопленник. Цялото семейство на Джаксън загива във войната.
По време на революцията, след като е пленен от британците при Чарлстън, той е отведен като затворник в Камде, където едва не умира от глад. Когато Джаксън отказва да изчисти обувките на британски офицер, това предизвиква огромното му раздразнение и той многократно удря Джаксън със сабята си, като му оставя белези за цял живот, а заедно с тях и силна омраза към британците. Като допълнение двамата му братя и майка му – цялото семейство – умират вследствие на трудностите по време на войната, като вината за това той вижда в Британия. Тази негова англофобия е примесена с дълбока подозрителност към аристократите от Изтока, за които смята, че са отдадени прекалено много на желанието си да се възхищават и съревновават със своите бивши колониални господари. Джаксън се възхищава на Наполеон Бонапарт и на неговото желание да прекрати английското военно господство.
Адвокат и плантатор
Джаксън се преселва в Тенеси и макар че е прочел едва няколко учебника по право, това се оказва достатъчно, за да стане адвокат в граничните територии. Тъй като не произлиза от влиятелно семейство, той трябва да разчита единствено на своите качества, за да изгради кариера, но скоро започва да печели уважение и просперитет от трудното практикуване на право в граничните райони. Повечето казуси са свързани с правото на собственост върху земя или с нападения и причиняване на телесни повреди. Поведението му в съдебната зала е изцяло съобразено с нравите по това време – през 1795 година участва в дуел с друг адвокат поради спор, възникнал в съда. В политиката влиза в 1796 година, когото става конгресмен, а по-късно и сенатор на новосъздадения щат Тенеси. В 1798 година е назначен за съдия във Върховния съд на Тенеси.
През 1801 година се установява в Нашвил, Тенеси, където основава масонска ложа. Той успява и на други поприща като плантатор, робовладелец и търговец. Построява къща и първият смесен магазин в Галатин, Тенеси през 1803 г. На следващата година закупува плантацията Хермитидж от 640 акра близо до Нашвил, Тенеси. По-късно разширява земите си и плантацията достига до 1050 акра. Основната отглеждана култура е памук и за нея се грижат роби – Джаксън започва с девет, към 1820 притежава 20, а по-късно броят им достига 150, което го поставя сред плантаторския елит. Към момента на смъртта му е съсобственик заедно със сина си на друга плантация в Мисисипи с 51 роби. Общо през целия си живот Джаксон може би е бил собственик на около 300 роби.[4]
Военна кариера
През 1801 година полковник Джаксън става главнокомандващ на милицията на Тенеси, което може да се счита за начало на военната му кариера.
През март 1812, в навечерието на войната с Великобритания Джаксън издава призив за бойна готовност към около 50 000 доброволци. При обявяването на войната през юни 1812, Джаксън заявява готовност да служи с войските си на САЩ. Правителството се бави с отговора, но в крайна сметка го праща да воюва с индианците крийк на южната граница, които са съюзници с англичаните. Във военна кампания, продължила около пет месеца през 1813 – 14, Джаксън сломява противника, като решителната му победа е при Хорсшор Бенд в Алабама. Тази победа го прави военен герой на американския Запад.
През август 1814 армията на Джаксън се придвижва на юг с необявена цел да атакува испанския форт в Пенсакола. Това би представлявало крачка напред към завоюването на Флорида, тогава испанско владение. Оправданието за този смел ход е, че Испания и Великобритания са съюзници във войните в Европа. След като научава, че в Пенсакола пристигат английски подкрепления, Джаксън завзема града на 7 ноември и принуждава англичаните да отстъпят към Луизиана по море.
Армията на Джаксън продължава да настъпва по суша към Ню Орлеанс, където пристига в началото на декември. Обсадата на града завършва на 8 януари 1815 с решителна победа на американците. По време на битката той се сражава с 12 000 от най-добрите британски войници, водени от брата на херцог Уелингтън, като от своя страна има двойно по-малка сила. Британците губят 2600 души, а Джаксън – осем убити и тринадесет ранени. Новината за победата достига Вашингтон, където бойният дух е в най-ниската си точка. След като пристига и вестта за договора от Гент, сключен между САЩ и Великобритания на 24 декември 1814 г. столицата избухва във възторг и голяма част от почестите отива и към Джаксон, който става национален герой.[5]
Неговата служба е забележителна със своята смелост и успех. Джаксън е стриктен офицер, но се ползва с широка популярност сред своите войници, които казвали за него, че е „твърд като стар орех“ (Old Hickory), откъдето идва и неговият прякор. Войната и преди всичко неговото командване в битката при Ню Орлеанс му носят национално признание и той е повишен в генерал-майор, командир на южния военен окръг.
След края на войната Джаксън се оттегля в плантацията си Хермитидж, но през декември 1817 година отново се връща към военна служба поради критичното засилване на безредиците по границата с Флорида. Тази кампания по-късно става известна като Първата война с племето семиноли. Той е назначен от Джеймс Монро да води военната кампания срещу племената семиноли и крийк, а също и да предотврати възможността Флорида да бъде убежище за избягали роби. По-късно се твърди, че при изпълнение на задачите Джаксън надвишава правата си, но Монро и обществото смятат задачите във Флорида за решаващи за съюза. Преди да предприеме действията Джаксън пише на Монро „Бях уведомен по различни пътища, че придобиването на Флорида е желано от Обединените щати и това ще стане за шестдесет дни.“
Доброволците от Тенеси, водени от Джаксън, са атакувани от семинолите, но това оставя техните селища без охрана и той ги изгаря заедно с реколтата. В проведеното от него разследване той намира писма, които доказват, че британците и испанците тайно подпомагат племената. Джаксън вярва, че докато Испания и Великобритания подтикват индианските племена за война, Съединените щати няма да са сигурни и поддържа тезата, че неговите действия са самозащита. Той завзема Пенсакола само с няколко предупредителни изстрела и изхвърля испанския губернатор. Пленява, разпитва и екзекутира двама британци, които снабдяват и консултират индианците. Действията на Джаксън предизвикват ужас у племената на семинолите поради своята безмилостност по време на битка.
Това създава международно напрежение и много служители в администрацията на Монро настояват Джаксън да бъде наказан. Той е защитен от Държавния секретар Джон Куинси Адамс. Когато испанският пълномощен министър настоява за „заслужено наказание“ за Джаксън, Адамс му отговаря „Испания трябва веднага да реши или да изпрати войски във Флорида, с които да даде адекватна защита на нейната територия …, или да предаде провинцията на Съединените щати, за да може да се упражнява собственост и контрол, нещо, което може би ще предизвиква раздразнение у някого“. Адамс използва завоеванията на Джаксън и слабостта на Испания, за да я убеди да продаде Флорида на Съединените щати (с договора Адамс – Онис), а Джаксън е назначен за първи губернатор на новата територия.
Политическа кариера
При първото си кандидатиране за президент през 1824 Джаксън получава най-много гласове от популярния и електоралния вот в сравнение с останалите кандидати, но все пак броят на електоралните гласове е недостатъчен и затова се стига дотам, че президент трябва да бъде избран от Конгреса. В резултат за президент е избран Джон Куинси Адамс. Този избор е считан от мнозина за нечестен. Джаксън призовава за реформа на избирателната система и за изоставяне на Електоралното събрание. Загубата на Джаксън в голяма степен изчиства политическото му минало, защото голяма част от населението счита, че кандидатът на народа е ограбен от корумпираните аристократи от Изтока. При втория си опит през 1828 година той печели солидно мнозинство и е първият кандидат на Демократическата партия.
Той също така е първият президент, който идва от щат, западно от Апалачите, и първият президент, избран от щат, където не е роден. Това са първите избори, при които много щати позволяват на хора да гласуват без са притежават земя, и те гласуват за Джаксън.
Джаксън се запомня и с въвеждането на системата „по заслуги“ в американската политика. След избирането му за президент много лица, заемащи държавни служби, се оказват заменени от поддръжници на Джаксън, работили в предизборната му кампания. Джаксън вижда в тази система подкрепа за демокрацията, тъй като повече хора се включват в политиката. Практиката намира горещ прием в политическите кръгове на Америка и се прилага. Наред с това Джаксън принуждава щатите да занижат ценза за придобиване на избирателни права като допълнителен способ за допускане на повече хора до демокрацията.
Съпротива срещу Втората национална банка
Като президент Джаксън работи за снемането на правата на Втората банка на Съединените щати. Първата Национална банка на САЩ е създадена от Александър Хамилтън с цел организиране и контрол на федералните плащания. Тя е закрита с изтичането на срока на нейната харта през 1811 година.[6] Президентът Джеймс Мадисън одобрява създаването на втора национална банка през 1816 г., която да решава икономическите проблеми, причинени от Войната през 1812 година. Нейната харта е със срок от 20 години. И двете банки са организирани по модела на Английската банка.[7]
Джаксън смята банката за фундаментално неправилен монопол. Нейните активи се държат предимно от чужденци и според него тя може да упражнява нечестен контрол върху политическата система. Джаксън смята, че банката поддържа и увеличава богатството на елитарните кръгове на търговците и индустриалците за сметка на фермерите и работниците. Според него банката съществува, за да прави „богатите още по-богати, а имащите власт, още по-могъщи.“[8] Той обвинява банката, че отпуска заеми с намерения да повлияе върху изборите.[9] В своя реч пред Конгреса през 1830 г., Джаксън призовава банката да бъде заменена с институция, която няма частни акционери и няма право да извършва сделки със земя. Единственото и правомощие ще бъде да издава полици (менителници).[10] Изказването разпалва сериозен дебат около подновяването на хартата на банката. По мнението на Джаксън банката трябва да бъде закрита, понеже:
е противоконституционна;
концентрира в себе си изключително голям обем от националната финансова сила;
дава възможност на чуждестранни интереси да контролират правителството;
упражнява твърде много контрол върху членовете на Конгреса;
фаворизира североизточните щати, за сметка на южните и западните (сега средно западните);
Опозицията на Джаксън към банката се изразява и в лична неприязън към нейния председател Никълъс Бидъл.
След изключително противостоене Джаксън успява да премахне банката чрез налагане на вето за подкрепата ѝ от Конгреса и чрез оттегляне на фондовете на правителството от нея през 1833 година. Това се оказва пирова победа, тъй като кредитиращите функции на банката преминават към безброй малки щатски банки, което води до повишаване на цената на кредитите и до значителен брой спекулации, а от друга страна икономическият растеж не се ускорява. Сенатът излиза с критика към Джаксън от 27 март1834 година за неговите действия по унищожаване на банката.
Кризата на обезсилването
Друга известна криза по време на президентството на Джаксън е „кризата на обезсилването“ („кризата на отделянето“) от 1828 – 1832 година, която води до вътрешни противоречия и несъгласия относно търговските мита. Високите мита („ненавистните мита“) върху вноса на много от широко използваните стоки се разглеждат от южните щати като нечестно облагодетелстване на северните производители и индустриалци за сметка на купувачите на промишлените стоки, а това са преди всичко фермерите от Юга. Въпросът става особено наболял след като вицепрезидентът Джон Калхун се обявява в защита на искането на родния си щат Южна Каролина за анулиране на митата от 1829 година. Неговият по-общ възглед е, че не съдилищата или Конгресът, а щатите са крайни арбитри за конституционността на федералните закони, тъй като централното федерално правителство е творение на щатите. Оттук следва правото на щатите да анулират закони на Конгреса, ако те са срещу техните интереси. Въпреки че Джаксън симпатизира на интерпретацията на Юга в дебата около митата, той е силен привърженик на федерализма (силен съюз със силно централно правителство) – точно противоположно на идеите на Калхун, което води до разрив между двамата. Особено известен е инцидентът от 13 април1829 година по време на годишния банкет на Демократическата партия в чест на Джеферсън, когато Джаксън извиква наздравица „Нашият федерален Съюз ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН“, което отправя директно предизвикателство към Калхун. Той отговаря с треперещ глас „След нашата свобода най-скъп ни е съюзът“.[11]
Кризата е решена през 1833 година с компромисно съгласие, което води до намаление на митата, а това води до извода, че централното правителство е по-скоро слабо, когато се сблъсква със съпротивата на конкретен щат.
Преместването на индианците
Джаксън е отявлен привърженик на преместването на индианците на запад и подписва нарочен закон за това. Законът за преместването не задължава всеки американски индианец да бъде преместен, а дава право на президента да води преговори за замяна на племенната земя на изток за западни земи, които са придобити при Покупката на Луизиана.
Законът за преместването на индианците е особено популярен в Юга поради постоянното нарастване на населението и откриването на злато в земята на чероките. Щатът Джорджия започва продължителни съдебни спорове с племената на чероките, чиято кулминация настъпва с решението на Върховния съд Уорчестър срещу Джорджия, в което се отсъжда, че щатът не може да налага законите си на земята на индианците.
Една част от чероките, водени от майор Ридж, договарят с администрацията на Джаксън Споразумението от Ню Екота, документ със спорна законност, отхвърлен от повечето членове на племето. Съгласно споразумението чероките подлежат на изселване в Индианската територия на запад от Мисисипи. Разпоредбите на договора са приложени стриктно от следващия президент Мартин Ван Бурен, което води до смъртта на хиляди чероки и името на договора е променено на Споразумението на сълзите.
Опитът за покушение
На 30 януари1835 година се извършва неуспешен опит за покушение срещу Джаксън на Капитол Хил. Това е първият опит за убийство срещу американски президент. Докато Джаксън напуска погребението на конгресмен от Южна Каролина, душевно болен мъж на име Ричард Лоурънс, безработен бояджия, изскача и стреля от упор. Пистолетът засича и преди някой да успее да реагира, убиецът вади втори пистолет, който по една щастлива случайност също засича. Вместо да напусне възможно най-бързо мястото, 67-годишният президент напада с бастуна си своя атентатор. Несъстоялият се убиец, който твърди, че Джаксън му е попречил да се възкачи на английския трон, впоследствие е оправдан поради невменяемост и изпратен в изгнание.
Последни години
След оттеглянето си в плантацията в Хермитидж, Нашвил през 1837 година, Джаксън запазва силно политическо влияние. Макар и самият да е робовладелец, Джаксън твърдо подкрепя съюза и отказва да даде каквато и да било подкрепа на разговорите за отделяне на щати. Той умира на 8 юни1845 година на 78-годишна възраст от хронична туберкулоза, воднянка и проблеми със сърцето. Последните му думи са „О, не плачете! Бъдете добри деца и всички ще се видим в Рая“.
Личен живот
Джаксън бил висок 185 см. (6 фута и 2 инча) и е тежал само 64 килограма (140 паунда). Имал буйна червена коса, която към момента на встъпването му в длъжност на 61 години е напълно посивяла. Очите му са били сини и проницателни. Той е един от най-болнавите президенти, като страда от хронично главоболие, болки в корема и кашлица.
Жената на Джаксън, Рейчъл, умира от инфаркт два месеца преди началото на първия му мандат като президент. Предполага се, че се е развела с първия си съпруг – полковник Луис Робардс, но законността на развода е съмнителна и тя никога не бива приета във висшето общество. Джаксън дълбоко е ненавиждал атаките срещу доброто име на жена му, той убива Чарлз Дискън в дуел поради отправено от последния оскърбление. Той също бива ранен при дуела, като куршумът остава в тялото му, но е толкова близко до сърцето му, че никога не е изваден и му причинява силни болки през остатъка от живота му. Джаксън обвинява Джон Куинси Адамс за смъртта на съпругата си, защото той раздухва скандалите около семейството му по време на изборите 1828 година. Той смята, че това е ускорило смъртта ѝ и никога не му прощава. Твърди се, че[кой го твърди?] на смъртното легло на Рейчъл Джаксън казва „Може би Господ ще прости на Джон Куинси Адамс за това, което той ти направи, но аз никога.“
Джаксън има двама осиновени сина – Андрю Джаксън младши и Линкоя, сирак от племето Крийк, осиновен от Джаксън след края на Войната с племето Крийк. Линкоя умира на шестнадесетгодишна възраст, вероятно от пневмония. В завещанието си Джаксън оставя на внучката си няколко роби, а на всеки от двамата си внуци по един роб от мъжки пол, на своята снаха четири робини, едната от които е купил специално за нея, а другите три са домашни помощници.
Памет
Множество населени места в САЩ носят името на Джаксън: градове Джаксънвил във Флорида и Северна Каролина, Джаксън в Луизиана, Мичиган, Мисисипи, Мисури и Тенеси; окръзи Джаксън каунти във Флорида, Илиноис, Мичиган, Мисисипи, Мисури, Охайо и Орегон. Въпреки че подкрепя правото на отделните щати да притежават роби като собственост, по-късно е приеман като философски предтеча на Конфедерацията и е изобразен на конфедералната банкнота от 1000 долара.
Паметници
Сред мемориалите на Джаксън има четири идентични конни статуи на Джаксън от скулптора Кларк Милс, разположени на площад Лафайет в близост до Белия дом във Вашингтон, в Ню Орлеанс, в Нашвил пред Капитолия на Тенеси и в Джаксънвил, Флорида.[12]
Филми и биографии
Историята на съвместния живот на Рейчъл и Джаксън е разказана в биографичния бестселър на Ървинг Стоун от 1951 година с името „Дамата на президента“, който е превърнат във филм под същото заглавие, в който участват Сюзън Хейуърд, Чарлтън Хестън.
Цитати
Корпорациите нямат нито задник да го изриташ, нито душа да я прокълнеш.
Един мъж със смелост прави мнозинство.
Само едно, много проклето ограничено съзнание може да намери един– единствен начин за изписване на дума.
Няма такова нещо като необходимо зло в правителството. Неговото зло съществува само в подтисничеството.
Удоволствието не е да не правиш нищо, а да има да вършиш много неща, но нищо да не правиш.
Всеки мъж си заслужава уважението, ако твърдо вярва в своята правота, но е необходимо да си малко повече от добър мъж, за да признаеш веднага и без уговорки своя грешка.
Не знам за какво ставам, мога да командвам отряд мъже в техния труден път, но не ставам за президент.
Latner, Richard B. Andrew Jackson // The Presidents: A Reference History. 3. New York, NY, Charles Scribner's Sons, 2002. ISBN 978-0-684-31226-2. OCLC 49029341.
Kelompok Zhili (Hanzi sederhana: 直(隶)系军阀; Hanzi tradisional: 直(隸)系軍閥; Pinyin: Zhí (Lì) Xì Jūn Fá) adalah salah satu dari beberapa kelompok atau faksi yang saling bertikai yang terpecah dari Kelompok Beiyang di Republik Tiongkok pada era Panglima Perang. Perpecahan terjadi setelah kematian Yuan Shikai, yang merupakan satu-satunya orang yang dapat menjaga persatuan Tentara Beiyang. Kelompok tersebut diambil dari nama kawasan umum dari basis kekuasaan kelompo...
Artikel ini perlu dikembangkan agar dapat memenuhi kriteria sebagai entri Wikipedia.Bantulah untuk mengembangkan artikel ini. Jika tidak dikembangkan, artikel ini akan dihapus. Artikel ini tidak memiliki referensi atau sumber tepercaya sehingga isinya tidak bisa dipastikan. Tolong bantu perbaiki artikel ini dengan menambahkan referensi yang layak. Tulisan tanpa sumber dapat dipertanyakan dan dihapus sewaktu-waktu.Cari sumber: Iklim benua – berita · surat kabar · b...
Thai restaurant chain in Toronto, Canada Pai Northern Thai Kitchen (simply Pai; stylized as PAI) is a restaurant chain in Toronto, Ontario, Canada serving northern Thai cuisine. Pai has two eat-in locations and three ghost kitchens. The chain is run by chefs Nuit Regular and Jeff Regular. Pai has been noted for its influence on Thai food in Toronto, and has been cited as one of the city's most liked spots for Thai food. Their menu focuses on authentic northern Thai cuisine with international ...
Gambaran asli Elang SaladinBenteng Kairo, Kairo, Mesir Elang Salahuddin (Arab: نسر صلاح الدينcode: ar is deprecated ), dikenal di Mesir sebagai Elang Mesir (Arab: النسر المصريcode: ar is deprecated al-ʿuʾạb al-missry [1] dan Elang Republik العقاب الجمهوري el-ʿuʾạb el-goumhūri), adalah elang heraldik yang dijadikan sebagai simbol nasional Mesir, Irak, Palestina, dan Dewan Transisi Selatan Yaman Selatan. Sejak Revolusi Mesir 1952, elang menj...
Portion of the US Constitution regarding the executive branch This article is part of a series on theConstitutionof the United States Preamble and Articles Preamble I II III IV V VI VII Amendments to the Constitution I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII XIII XIV XV XVI XVII XVIII XIX XX XXI XXII XXIII XXIV XXV XXVI XXVII Unratified Amendments: Congressional Apportionment Titles of Nobility Corwin Child Labor Equal Rights D.C. Voting Rights History Drafting and ratification timeline Conventio...
Australian equestrian Joann FormosaFormosa on the field in 2012Personal informationNationalityAustralianBorn (1961-02-19) 19 February 1961 (age 63)SportCountryAustraliaSportEquestrian Medal record Equestrian Paralympic Games 2012 London Mixed Dressage - Championship grade Ib Joann Formosa, OAM (born 19 February 1961) is an Australian Para-equestrian, who won a gold medal at the 2012 London Paralympics. Personal Joann Helen Formosa was born on 19 February 1961,[1][2] and i...
Japanese investment holding company SoftBank redirects here. For the venture capital fund, see SoftBank Vision Fund. For the Japanese professional baseball team, see Fukuoka SoftBank Hawks. SoftBank Group Corp.Headquarters in Kaigan, Minato, TokyoNative nameソフトバンクグループ株式会社Romanized nameSofutoBanku Gurūpu Kabushiki gaishaCompany typePublic KKTraded as TYO: 9984 TOPIX Core30 component Nikkei 225 component ISINJP3436100006IndustryConglomerateFounded3 September 19...
For the language, see Sirenik language. This article contains phonetic transcriptions in the International Phonetic Alphabet (IPA). For an introductory guide on IPA symbols, see Help:IPA. For the distinction between [ ], / / and ⟨ ⟩, see IPA § Brackets and transcription delimiters. Sirenik or Sireniki are former speakers of a divergent Eskimo language in Siberia, before its extinction. The total language death of this language means that now the cult...
سفارة رومانيا في أوكرانيا رومانيا أوكرانيا الإحداثيات 50°26′48″N 30°30′11″E / 50.44664076°N 30.50309021°E / 50.44664076; 30.50309021 البلد أوكرانيا المكان كييف الاختصاص أوكرانيا الموقع الالكتروني الموقع الرسمي تعديل مصدري - تعديل سفارة رومانيا في أوكرانيا هي أرفع تمثيل دبلو�...
Chilean tennis player In this Spanish name, the first or paternal surname is Tabilo and the second or maternal family name is Álvarez. Alejandro TabiloTabilo at the 2023 French OpenCountry (sports) ChileResidenceSantiago, ChileBorn (1997-06-02) 2 June 1997 (age 27)Toronto, Ontario, CanadaHeight1.88 m (6 ft 2 in)Turned pro2015PlaysLeft-handed (two-handed backhand)CoachGuillermo GomezPrize money$2,118,038SinglesCareer record44–39 (53.0%)Career&...
Language family of Eurasia MongolicEthnicityMongolic peoplesGeographicdistributionMongolia, Inner Mongolia (China), Buryatia and Kalmykia (Russia), Herat Province (Afghanistan) and Issyk-Kul Region (Kyrgyzstan)Linguistic classificationSerbi–Mongolic?MongolicProto-languageProto-MongolicSubdivisions Central Mongolic (including Mongolian) Southern Mongolic Dagur Moghol[note 1] Rouran? † ISO 639-5xgnGlottologmong1329Geographic distribution of the Mongolic languages The Mongolic langua...
2017 American filmBatman & BillDirected by Don Argott Sheena M. Joyce Based onBill the Boy Wonder: The Secret Co-Creator of Batmanby Marc Tyler NoblemanProduced by Don Argott Sheena M. Joyce CinematographyDon ArgottEdited byDemian FentonMusic by Brooke Blair Will Blair Productioncompanies 9.14 Pictures Thruline Entertainment Distributed byHuluRelease date May 6, 2017 (2017-05-06) Running time92 minutesCountryUnited StatesLanguageEnglish Batman & Bill is an American doc...
Location of the Greek colony of Marseille. Part of a series on the History of France Timeline Ancient Prehistory Greek colonies 600 BC – 49 BC Celtic Gaul until 50 BC Roman Gaul 50 BC – 486 AD Middle Ages Francia and the Frankish settlement Merovingians 481–751 Carolingians 751–987 West Francia 843–987 Kingdom of France 987–1792 Direct Capetians 987–1328 Valois 1328–1498 Early modernAn...
Major railway and metro station in Kyoto, Japan Kyōto Station京都駅Kyoto Station BuildingJapanese nameShinjitai京都駅Kyūjitai京都驛Hiraganaきょうとえき General informationLocationShimogyo-ku, Kyōto CityKyōto PrefectureJapanOperated by JR West JR Central Kintetsu Railway Kyoto Municipal Subway Connections Bus terminalOther informationStation codeK11, B01PassengersFY2015[1]255 million LocationKyōto StationLocation within Kyoto cityShow map of Kyoto cityKyōto Station...