Андрей (Андрея) Димков (Димов, Димитров) Докурчев [ 1] с псевдоним Осман Бегович [ 2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация .[ 3] [ 4] [ 5] [ 6]
Биография
Андрей Докурчев, Андон Кьосето и Марко Христов .
Андон Кьосето (втори седнал), Илия Кърчовалията , Андрей Докурчев, Петър Георгиев от Рила , Марко Христов (най-вдясно) и други, 1906 - 1907 г.
Докурчев е роден в 1878[ 5] [ 4] или в 1880 година[ 3] [ 6] във Велес , Османската империя , днес Северна Македония . В 1894 година става член на ВМОРО, минава в нелегаленост през 1896 година, като постъпва в четата на Андон Кьосето , а по-късно при Михаил Попето и Кръстьо Асенов . В 1902 година става горноджумайски околийски войвода, член на Струмишкия революционен комитет , като участва в аферата „Мис Стоун “.[ 5] [ 4]
През пролетта на 1903 година заминава за Крушевско с четата на Питу Гули като ръководител на Първи отряд. По време на Илинденско-Преображенското въстание взема участие в превземането на Крушево, защитата на Крушевската република .[ 5]
След въстанието отново е войвода в Горноджумайско в периода 1904 – 1905 година.[ 5] [ 4] От следващата 1906 година е нелегален член на Струмишкия окръжен революционен комитет и окръжен ревизор на четите.[ 5] [ 7]
Четата на Андрей Докурчев по време на Илинденското въстание в Крушевско
Загива на 10 – 11 октомври 1907 година в местността Бел камен край село Будинарци , Малешевско ,[ 5] [ 7] [ 8] след среща с четата на Герасим Огнянов .[ 6] Според друг източник загива в кичевското село Белица .[ 9]
Вижте също
Бележки
↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я) . София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8 . с. 194.
↑ а б в г Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 50.
↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“ , том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3 . с. 282.
↑ а б в Капелковъ, Спасъ . Андрея Д. Докурчевъ // Илюстрация Илиндень 3 (53). Илинденска организация, януарий 1934. с. 15.
↑ а б Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 51.
↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 143.
↑ Македонска енциклопедија , том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4 . с. 471. (на македонска литературна норма)