Ангел (Ангеле[1]) Попвасилев Тупаров (изписване до 1945 година: Ангелъ попъ Василевъ Тупаровъ) е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
Ангел Попвасилев е роден в 1885 година в охридското село Лешани, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[2] Син е на българския духовник и революционер поп Васил Попангелов.[1] Става учител в Охридско. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. През 1905 – 1906 година е секретар на четата на Иван Димов – Пашата.[1] Милан Матов пише за него: „Окръжният комитет – тогава начело с поп Тръпко, не оцени правилно дарбите на Попвасилев и не му дадоха подходящо място след известен стаж, а го оставиха за дълго време като секретар“.[3] През 1906 година, огорчен от борбите между сарафисти и груевисти, заминава за София. Връща се през 1908 година и възобновява учителстането си чак до войните.[1]
В 1911 година Попвасилев организира атентат срещу охридския конак.
Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 отделна партизанска рота, а в Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.[4]
През Първата световна война служи в щаба на Македонската военноинспекционна област. За отлична служба е награден с бронзов медал „За заслуга“.[5]
След войната, по време на разкола в македонското освободително движение застава на страната на Македонската федеративна организация и ръководи чета на ВМФРО. Влиза със своя чета в Западна Македония през Албания. Въпреки това постига разбирателство с четите на ВМРО и действа в сътрудничество с тях[6] между 1920 и 1922 година, когато е войвода в Преспанско, Охридско и Стружко,[7] както и в Битолско и Кичевско. Дава много сражения на сръбски части.[8] През 1923 година се завръща в България и е заместен от Перо Шанданов[9].
Убит е по време на Горноджумайските събития през септември 1924 година по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров.[10] Според Милан Матов несъмнено е убит не по решение на Представителството на Централния комитет, каквито са другите убийства, а поради лично отмъщение на Петър Шанданов заради разкрития на негови деяния в Корча.[1]
Бележки
- ↑ а б в г д Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 312, 310-311.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 371.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 310.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 117-118
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 117 - 118.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 157.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 133.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
