Анатолий Григориевич Поперечни (на руски: Анатолий Григорьевич Поперечный; на украински: Анатолій Григорович Поперечний) e съветски и руски поет.
Анатолий Поперечни е роден на 22 ноември 1934 г. в град Нова Одеса, Николаевска област. Бащата, Григорий Демянович е агроном, а майка му, Александра Михайловна – фелдшерка. През 1938 г. заедно с родителите си се премества от Нова Одеса в Николаев. По време на Великата Отечествена война, през 1941 г., заедно с майка си, която е медицинска сестра на медицински влак, се налага да прекоси страната от Днепър до Урал, където е евакуиран. През 1944 г. той служи като юнга в кабината на разрушителя „Смарт“,[1] след като двамата с майка си се връщат отново в Николаев, където завършва и десети клас.[2]
После задочно следва във филологическия факултет на Николаевския педагогически институт и едновременно с това работи в Черноморския корабостроителен завод. Там взима участие в заводското литературно обединение „Стапель“. През 1954 г. завършва Ленинградския държавен педагогически институт „Александър Херцен“. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1960 г. и скоро след това е поканен да завежда отдела за поезия в московското списание „Октябрь“. Във връзка с новото си назначение се премества със семейството си да живее в Москва,[2] заедно със съпругата и сина си.[1]
През 1957 г. Поперечни изпраща свой ръкопис със стихове в Москва, на издателство „Съветски писател“.[1]
Избрана библиография
Поперечный, Анатолий. Червонные листя. Москва, Советский писатель, 1961. (на руски)
Поперечный, Анатолий. Невидимый бой. Москва, Советская Россия, 1963. (на руски)
Поперечный, Анатолий. Ночные поезда. Москва, Воениздат, 1965. (на руски)
