Алфредо Рубен Оскар Карлос Базиле (на испански: Alfredo Rubén Oscar Carlos Basile), по-популярен като Алфио Базиле (на испански: Alfio Basile) е бивш аржентинскифутболист и настоящ треньор по футбол.
Състезателна кариера
Алфио Базиле започва кариерата си в скромния клуб „Бела Виста“ от родния му град Баия Бланка. От 1964 до 1970 г. носи екипа на Расинг Клуб, играе като централен защитник. По това време клуба доминира не само в Аржентина, но и в Латинска Америка. Печели шампионската титла за 1966 г. с 5 точки преднина пред втория Ривър Плейт и 13 пред третия Бока Хуниорс. През 1967 г. печели последователно Копа Либертадорес след победа над Насионал Монтевидео, както и Междуконтиненталната купа след победа над шотландскияСелтик.
В периода 1971 – 1975 г. защитава цветовете на Уракан, където треньор му е Сезар Луис Меноти.
На самото Световно първенство Аржентина стартира с две впечатляващи победи над Гърция и Нигерия. След мача с нигерийците Марадона е тестван за употреба на допинг и в пробата му е открито наличие на ефедрин, след което е отстранен от турнира. Аржентина губи от България и завършва на трето място в групата, а треньора подава оставка.[1]
През юли 2006 г. отново му е предложен поста на треньор на националния отбор на Аржентина на мястото на подалия оставка Хосе Пекерман. До 14 септември 2006 г. Базиле води паралелно и Бока, като отборът печели втора поредна Рекопа Судамерикана след победа над Сао Пауло. На 16 октомври 2008 г. след загуба от Чили в квалификациите за ЮАР 2010 Базиле подава оставка.[2] Наследен е на поста си от Диего Марадона.[3]
