Алексей Шахматов Алексей Александрович Шахматов
руски езиковед
Роден	5 юни 1864 г. (стар стил) Нарва, Русия
Починал	16 август 1920 г. (56 г.) Санкт Петербург, Русия
Погребан	Волковско гробище, Санкт Петербург, Русия
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област	Лингвистика
Работил в	Санктпетербургски държавен университет
Алексей Шахматов в Общомедия

Алексей Александрович Шахматов (на руски: Алексе́й Алекса́ндрович Ша́хматов) е руски езиковед.

Шахматов произхожда от благородническо семейство. От 1884 г. той следва в историко-филологическия факултет на Московския държавен университет. 1887 г. завършва с труда си „За продължителността и ударенията в общославянския“. 1894 започва да работи в Руската академия на науките, а 1899 става неин равноправен член. 1910 започва да преподава като професор в Санктпетербургския държавен университет.

Става член на Държавния съвет и взема участие в приготовленията за правописна реформа, станала факт през 1917 г.

Шахматов е един от най-значимите исторически езиковеди за времето си. В центъра на изследванията му са историята, диалектологията и съвременното състояние на руския език, то също така и праславянският език.^[1] Най-известни са изследванията му върху Началната руска летопис. Освен тях има приноси и в други области, като диалектологията и синтаксиса.

• ((ru)) Биография и библиография Архив на оригинала от 2010-06-04 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexei Alexandrowitsch Schachmatow в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​