орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“
Александър Дондуков-Корсаков е роден на 24 септември 1820 г. в Санкт Петербург в клон на княжеския род Дондукови, който води началото си от калмикския владетел Дондук-Омбо. След завършване на Юридическия факултет в Санкт Петербург се ориентира към военна кариера. Постъпва на военна служба като унтер-офицер в лейбгвардейския кирасирски полк (1841). Произведен е в първо офицерска звание корнет през 1842 г. Служи като офицер за особени поръчения при генерал-адютант Александър Нейдгард и генерал-майор Михаил Воронцов.
Назначен е за началник на щаба на Донската казашка войска (1859). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1861 г. и генерал-адютант от 1869 г. Награден е с орден „Свети Александър Невски“ (1875). Генерал-губернатор на Киевска, Подолска и Волинска губерния до 1877 г.
Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес. Съдейства за изграждането на гимнастическите дружества и недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия.
Руски императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков
Участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Несъмнен е приносът му в изграждането на българското здравеопазване, образование, администрация, войска и др.
Напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания български княз Александър I Батенберг.
В чест на княз Дондуков-Корсаков е създадена титлата „Почетен гражданин на София“ и той е първият, удостоен с нея при заминаването си от България.[1][2]
След завръщането си в Русия е назначен последователно за генерал-губернатор на Одеса.[3] Губернатор на Кавказ и командир на Кавказкия военен окръг (1882 – 1890). Неговото управление в този район е забележително и със започването на системната употреба на лечебните Кавказки минерални извори. В края на живота си е назначен за член на Държавния съвет (1890 – 1893).
Умира на 15/27 април 1893 г. в с. Полоная, Псковска губерния.
