Александра Ставракиева, по съпруг Хаджидимова, е българска учителка и общественичка.^[1]

Родена е в 1882 година. Завършва Стопанското училище в София. Жени се за видния македонски революционен деец Димо Хаджидимов и самата тя е деятелка на ВМОРО.^[1] В 1919 година става член на БКП. Дълги години учителства в Дупница и София. Член е на Македонския научен институт.

Участва в работата на Международната организация за подпомагане на революционерите и на Помощната организация. Редактира вестник „Работничка“. Многократно е арестувана.^[1]

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова и съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.^[2]

Умира в 1957 година.^[3]

Синът на Димо и Александра Иван Хаджидимов (1915 – 1938) е литературен критик, а дъщеря им Дафина Хаджидимова – лекарка и професор по микробиология.

Портал „Македония“