По желание на майка му баща му поставя за свой наследник на маркграфството по-малкия си син Дитрих (1162 – 1221). Албрехт го затваря заради това през 1188 г., трябва да го освободи обаче отново по заповед на Фридрих I Барбароса и го последва на трона в Майсен през 1190 г.
Управление
Ото II Богатия и Албрехт I Горди; княжески поход, Дрезден, Германия
Албрехт придружава император Хайнрих VI до Италия, но скоро се връща обратно, за да защитава земите си от върналия се от Палестина брат, на когото помага тъста му Херман I от Тюрингия.
През 1191 г. двамата братя започват борба за бащиното наследство. При Ревенинген Албрехт е победен и преоблечен като монах бяга до Лайпциг. Той отива при императора в Италия, но не успява да получи помощта му.
Албрехт умира внезапно на 24 юни 1195 г. по пътя от Фрайберг за Майсен в Круменхенерсдорф. Предполага се, че е отровен. Албрехт е погребан в църквата на манастир Алтцела, домашният манастир на Ветините. Неговата гробна плоча е запазена и се намира отново в цървата до неговите родители, основателката на манастира Хедвиг и Ото Богатия.
Император Хайнрих VI си присвоява Майсен и неговите богати мини.
Източници
Grablege der Wettiner in Altzella und zum Monument des Markgrafen: Helga Wäß: Form und Wahrnehmung mitteldeutscher Gedächtnisskulptur im 14. Jahrhundert. 2006, S. 27 ff. und Kat. Nr. 7 mit Abb. ISBN 3-86504-159-0
Heinrich Theodor Flathe, Albrecht I. der Stolze. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 276.
