Албертина Агнес фон Орания-Насау (на нидерландски : Albertine Agnes van Nassau ; на немски : Albertine Agnes von Nassau-Dillenburg ; * 9 април 1634 , Хага ; † 26 май 1696 , дворец Ораниенвалд, Фризия ) е нидерландска принцеса от Дом Насау и чрез женитба княгиня на Насау-Диц , регент на Фризия , Гронинген и Дренте .
Живот
Тя е петата дъщеря на княз Фредерик Хендрик Орански (1584 – 1647), щатхалтерът на Нидерландската република , и съпругата му Амалия фон Солмс-Браунфелс (1602 – 1675), дъщеря на граф Йохан Албрехт I и Агнес фон Сайн-Витгенщайн . Нейният дядо по бащина линия е Вилхелм Орански .[ 1] Най-голямата ѝ сестра Луиза Хенриета (1627 – 1667) се омъжва през 1646 г. за курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (1620 – 1688). По-малките ѝ сестри са Хенриета Катарина (1637 – 1708), омъжена през 1659 г. за княз Йохан Георг II фон Анхалт-Десау (1627 – 1693), и Мария Хенриета (1642 – 1688), омъжена 1666 г. за пфалцграф Лудвиг Хайнрих фон Зимерн (1640 – 1674).
Албертина Агнес се омъжва на 2 май 1652 г. в Клеве за княз Вилхелм Фридрих фон Насау-Диц (1613 – 1664), вторият син на граф Ернст Казимир фон Насау-Диц и херцогиня София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел . Той е щатхалтер на Фризия, Гронинген и Дренте. След смъртта на нейния съпруг през 1664 г. тя поема регентството (1664 до 1679) за малолетния си син във Фризия, Гронинген и Дренте.
Княгиня Албертина си построява през 1676 г. дворецът Ораниенвалд като вдовишка резиденция. Тя умира там на 24 май 1696 г. на 62 години.
Портрет на княгиня Албертина Агнес с нейните деца, худ. Абрахам ван ден Ламбертсон, 1668
Дворец Ораниенвалд, ок. 1765
Деца
Албертина и Вилхелм Фридрих имат три деца:[ 2]
Литература
Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag . (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6 , S. 67 – 69.
Източници
Външни препратки
Общомедия