Албена Вачева

Албена Вачева
българска литературна историчка и критичка
Родена
Албена Кирилова Терзиева
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вЮгозападен университет „Неофит Рилски“
Семейство
СъпругНиколай Папучиев
ДецаВалери Вачев

Албена Кирилова Вачева e българска литературна историчка и критичка, професор по българска литература в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Биография

Родена е на 22 октомври 1962 г. в Мелник като Албена Кирилова Терзиева. От 1969 г. живее в София. Завършва българска филология и културология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1986).

Доктор по литературознание с дисертация на тема „Особености на драматичното самосъзнание и структура на лирическия изказ в съвременната българска поезия на 70-те и 80-те години“ (1996), доктор на науките по филология (2013), с докторат на тема „Жените писателки в българската литература през първата половина на ХХ век: Идеологии на публичността и стратегии на писането“.

Хоноруван асистент (1993-1994), асистент (1994-1996), главен асистент (1996-2004), доцент (2004) и професор (2020) по българска литература в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Инициатор за създаването и ръководител на Лабораторията по история на българската литература в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (2004-).

Автор на проекта „Рефлексиите на модерността в българската литература и култура“ (2002). Координатор на проекта на Литернет и Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ „Електронно публикуване и стандарти“ (2003), довел до първата българска стандартизация на академичното цитиране.[1] Ръководител на проекта „Литературни истории. Критическа рецепция – 1878-1900“ (2004-2006). Участник в българо-полския проект „Жените в обществения дискурс на България и Полша (Литература, изкуство, медии)“ (2006-2008) и българо-македонския проект „Представи за пола в балканските литератури и култури“ (2006-2008).

Зам.-главен редактор на електронно списание „LiterNet“ (от 2004). Създател на рубриката „Нова хуманитаристика“ (2004-2005), автор на проекта „Неприспособимите. Поезията на 80-те“ (2004) (съвместно с Георги Чобанов) и на „Литературата – виртуални срещи“ (2006).

Член на Академичния кръг по сравнително литературознание (от 2005). От 2015 г. членува в Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ).

Преподавател в Университета „Мария Склодовска-Кюри“ в Люблин, Полша (2006-2011).

Публикува редица студии и статии в специализирани български и международни издания по въпросите на литературната теория и история, сред които студии върху Мара Белчева, Екатерина Ненчева, Магда Петканова, Яна Язова, Мария Грубешлиева, Анна Каменова...

Библиография

Монографии

Съставителство и редакция

По-важни публикации в периодиката

нно списание LiterNet, 18 май 2003, № 5-8 (42-45)

  • „За знаците на господството“. – Годишник на Филологическия факултет на ЮЗУ. Т. 2, 2004, с.230-243.
  • „Разписвайки града“. – сп. „Критика“, бр. 1-4/2004, стр. 77-84.
  • „Бай Ганьо“: Неканонично“. – В: „Българската мяра в литературата“. Т. 4, 2004, стр. 131-149
  • „Умният път е: с тяхното оръжие да се въоръжим... Модерният дебат за „родно“ и „чуждо“ през 30-те години на ХХ век“. – „Литературна мисъл“, 2005, № 1, с. 53-60.
  • „Литературната историография: опит за биография“. – „Юбилеен славистичен сборник. Доклади от Международната славистична конференция по случай 10-годишнината от специалност Славянска филология в ЮЗУ“. Благоевград, 2005, с. 632-638.
  • „Естетика и норма: Предизвикателства на идеологията“, LiterNet, 30 декември 2005, № 12 (73)
  • „Жените и литературните институции“, сп. „Литературна мисъл“, 2007, № 2, с. 158-167, електронна публикация в LiterNet, 27 декември 2008, № 12 (109)
  • „Езикът на културните стереотипи. Партийната пропаганда“. – В: „Политики на различието, езици на близостта“. Редактори В. Стефанов, Й. Тишева, Р. Божанкова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, с. 248-266.
  • „Невярващи в чудото: Поезията на Георги Рупчев“. – Годишник на Филологическия факултет на ЮЗУ. Т. 4, 2007.
  • „Повярвай, майко, не проклинам, благославям...“: Магда Петканова (1900–1970)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2009, с.148-166
  • „Далеч съм аз от жизнения пир...“: Екатерина Ненчева-Харизанова (1885–1920)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, стр. 103-118
  • „Чуй, тихий извор е дълбок!“: Мара Белчева (1868-1937)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, стр. 65-79.
  • „(Не)възможната история на българската женска литература“, Електронно списание LiterNet, 3 февруари 2009, № 2 (111).
  • „Поезията на Магда Петканова – женското усъмняване и идеите на Родно изкуство“. – В: „Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война“. София: Алтера, 2009, с. 375-396.
  • „Жените: интимно пространство и социална легитимност“. – В: „Да опишеш жена... Българо-полски дискусии в годините на прехода“. София: ИЦ „Боян Пенев“, 2009, с.187-198
  • „Защо сте тъй далечни, странници блестящи...“: Анна Каменова (1894–1972)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 2. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2010, с.160-184.
  • „Днес знаем, няма път, но нека тръгнем пак!“: Яна Язова (1912–1974)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 2. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2010, с.250-280.

Източници

  1. ↑ „Стандарти“, Литернет.
  2. ↑ Марин Бодаков, „На хартия“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр.33, 12 септември 2003 г.
  3. ↑ „Неканоничната българска литература. Ч.1“ - съдържание и първи 15 страници Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., посетен на 29 септември 2012 г.
  4. ↑ „Неканоничната българска литература. Ч.2“ - съдържание и първи 15 страници Архив на оригинала от 2023-07-07 в Wayback Machine., посетен на 29 септември 2012 г.

Външни препратки

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни