Роден е на 20 септември 1930 г. в Дюселдорф в семейството на търговец.
Отначало Ендлер се издържа като транспортен работник и кранист и сътрудничи на леви издания във ФРГ. Заради активността си в младежкото движение за мир е подведен под съдебна отговорност и в 1955 г. се преселва в ГДР. Следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.
Литературен път
Адолф Ендлер утвърждава поетическото си дарование със стихосбирките „Събудете се без страх“[2] (1960) и „Децата на Нибелунгите“ (1964). Проявява се най-вече в баладите с „индустриална“ тематика с отчетлив, необичаен ритъм и звучен стих, а също и в политическата поезия – стихосбирките „Пясъчно зрънце“ (1974) и „Гол с очила“ (1975). Адолф Ендлер е известен и като темпераментен литературен критик, в чиито публикации общественото и художественото значение на младата лирика в ГДР намира задълбочена интерпретация. След участието си в протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. и осъждането на писателя Щефан Хайм в 1979 г. Ендлер е изключен от Съюза на писателите и започва да сътрудничи на берлински подмолни издания. Успява да публикува стихосбирките „Объркани ясни послания“ (1979) и „Досие Ендлер“ (1981). По-късна поетът издаде и книгите „Пудингът на апокалипсиса. Стихотворения 1963-1998“ (1999), „На инат“ (1999) и „Изпревàри ни полетът на прелетните птици“ (2004).
От 2005 г. поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.
