PROFILPELAJAR.COM

Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Киргизстан се дели на:

области – 7 броя;
административни райони – 40 броя;
градове – 31 броя, в т.ч. с републиканско подчинение – 2 брой (Бишкек и Ош), с областно подчинение – 12 броя, с районно подчинение – 17 броя
градски райони – 4 броя;
селища от градски тип – 9 броя.

Административно-териториално деление

Админ. единица	Админ. център	Население^[1] (1.1.2018)	Площ (km²)	Админ. райони	Градове	С репуб- ликанско подчинение	С областно подчинение	С районно подчинение	Градски райони	Селища от градски тип
2.Бишкек		1027200	170	-	1	1	-	-	4	1
8.Ош		270400	185	-	1	1	-	-	-	-
7.Баткенска област	Баткен	525 100	16995	3	6	-	3	3	-	1
5.Джалалабадска област	Джалал Абад	1214400	33700	8	8	-	4	4	-	4
4.Исъккулска област	Каракол	489800	43100	5	3	-	2	1	-	2
6.Наринска област	Нарин	287000	45200	5	1	-	1	-	-	-
9.Ошка област	Ош	1341900	29200	7	3	-	-	3	-	-
1.Таласка област	Талас	263500	11400	4	1	-	1	-	-	-
3.Чуйска област	Бишкек	941100	20200	8	7	-	1	6	-	1
Киргизстан – общо	Бишкек	6360400	199988	40	31	2	12	17	4	9

Историческа справка

Руски империя

В края на съществуването на Руската империя съвременната територия на Киргизстан е попадала в 4 области: източната част – в Семиреченска, западната – във Ферганска, северозападната – в Сърдаринска, а крайната югозападна – в Самаркандска област.

Съветски период

След установяването на съветската власт в Туркестан през 1918 г. територията на днешен Киргизстан е включена в състава на Туркестанската АССР.
На 14 октомври 1924 г. с решение на ВЦИК е създадена Кара-Киргизската АО (от май 1925 Киргизска АО) в състава на РСФСР^[2].
На 1 февруари 1926 г. Кара-Киргизската АО е преобразувана в Киргизска АССР, на територията на която са образувани 7 кантона (окръга)^[2].
През 1930 г. в Киргизстан, както и в целия СССР е отменено окръжното (кантонно) деление и на територията на Киргизската АССР са формирани 25 района.
В съответствие с приетата нова Конституция на СССР на 5 декември 1936 г. Киргизската АССР е преобразувана в Киргизска ССР, а районите от 25 са се увеличават на 47^[3].
На 11 март 1938 г. с постановление на ЦИК на Киргизската ССР територията на републиката е разделена на 4 окръга (Джалалабадски, Исъккулски, Ошки и Тяншатски) и територия с републиканско подчинение^[3]^[4].
На 21 ноември 1939 г. окръзите са преобразувани в области, а районите с републиканско подчинение формират нова 5-а област – Фрунзенска^[3].
На 22 юни 1944 г. от части на Фрунзенска и Джалалабадска област е образувана нова 6-а област – Таласка^[3].
На 18 февруари 1956 г. Таласка област е закрита и територията ѝ е включена във Фрунзенска област^[3].
На 27 януари 1959 г. са закрити Джалалабадска, Исъккулска и Фрунзенска област, като районите на Джалалабадска област са присъединени към Ошка област, а районите на бившите Исъккулска и Фрунзенска област – предадени под пряко републиканско подчинение^[3].
На 30 декември 1962 г. е закрита Тяншанска област и районите ѝ са предадени под пряко републиканско подчинение, като по този начин в Киргизската ССР остава само една област – Ошка^[5].
На 11 декември 1970 г. в старите си гарници са възстановени Исъккулска и Наринска (бившата Тяншанска) области^[5].
На 3 септември 1980 г. е възстановена Таласка област от части на райони с републиканско подчинение и Токтогулски район на Ошка област^[5].
На 5 октомври 1988 г. са закрити Наринска област (районите ѝ са включени към Исъккулска област) и Таласка област, като територията ѝ е поделена между Ошка област и районите с републиканско подчинение^[5].
На 14 декември 1990 г. са възстановени Джалалабадска, Таринска и Таласка области и е създадена нова област Чуйска, на базата на границите на бившата Фрунзенска област (1939 – 1959 г.)^[5].
На 5 февруари 19991 г. град Фрунзе е преименуван Бишкек.
На 31 август 1991 г. Киргизската ССР става независима държава Република Киргизстан.

Източници

↑ Численность населения Кыргызской Республики на 1 января 2018 года // Архивиран от оригинала на 2018-11-11. Посетен на 2018-11-08.
↑ ^а ^б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Киргизская ССР, т. 12, стр. 156 – 159
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ((ru)) Киргизская Советская Социалистическая Республика, ответственный ред. Б. О. Орузбаева, Фрунзе, издательство Гл. ред. Киргизской Советской Энциклопедии, 1982 г.,стр. 29 – 30
↑ ((ru)) СССР. Административно-территориальное деление союзных республик на 1 октября 1938 года. — М.: „Власть Советов“, 1938. — С. 228—233
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Перечень административно-территориальных ихменений между переписями населения за 1959-2009 гг. // Национальный статистический комитет Кыргызской Республики. Архивиран от оригинала на 2012-10-25. Посетен на 2012-04-02.