| АК-306 |
![]() |
|
| Страна на производство |  СССР |
|---|
| Производител | Тулски машиностроителен завод в Тула |
|---|
| Година на производство | от 1978 г. |
|---|
| Произведени | 125 |
|---|
|
| Години на експлоатация | от 1980 г. |
|---|
| На въоръжение в |  СССР
 Русия |
|---|
|
| Марка на оръдието | АО-18Л |
|---|
| Калибър, mm | 30 |
|---|
| Дължина на ствола, mm/калибра | 1620/54 |
|---|
| Тип затвор | пъзящ-бутален |
|---|
| Маса на оръдието със затвора, kg | 155 |
|---|
| Маса на снаряда, kg | 0,39 |
|---|
| Начална скорост на снаряда, m/s | 880 |
|---|
| Принцип на зареждане | Унитарно автоматично зареждане |
|---|
| Скорострелност, изстрела/минута | 1000 |
|---|
|
| Обща маса на АУ, kg | 1100 |
|---|
| Радиус на завъртане по стволовете, mm | 1660 |
|---|
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -12°/+88° |
|---|
| Ъгъл на завъртане, ° | +200°/– 200° |
|---|
| Максимална скорост на ВН, °/s | 50 |
|---|
| Максимална скорост на ХН, °/s | 70 |
|---|
| Максимална далечина на стрелбата, m | 8100 |
|---|
| Досегаемост по височина, m | 5000 (по самоликвидатор) |
|---|
| Брониране | 8 мм |
|---|
| Разчет, души | 2 (извън установката) |
|---|
| Боекомплект на ствол, изстрела | 500 |
|---|
| АК-306 в Общомедия |
АК-306 (А-219) е съветска и руска шестстволна корабна автоматична артилерийска установка калибър 30 mm. Индексът на оръдието е АО-18Л.
То е средство за самоотбрана на кораба, може да се използва за поразяване на въздушни цели, при балистична стрелба на далечини до 4000 m и леки надводни сили на противника на дистанции до 5000 m.
История
Поради невъзможността да се постави установката АК-630 със СУО „Вимпел“ на корабите с малка водоизместимост, за екраноплани, кораби на въздушна възглавница, катери с малка водоизместимост, а също и при съдове, подлежащи на мобилизация във военно време, се появява необходимост от олекотена установка, без радиолокационна система за управление на стрелбата.
Установката А-219 е проектирана в ЦКБИ СОО, с главен конструктор – М. С. Кнебелман.
Официално установката А-219 е приета на въоръжение под индекс АК-306 със заповед на Министъра на отбраната № 0125 от 23 юни 1980 г.
Производството е усвоено в Туламашзавод, серийното производство върви от 1978 г. (по чертежите на главния конструктор).
Към 1 януари 1986 г. Военноморският Флот на СССР приема 125 установки АК-306.
Конструкция
Външно АК-306 почти не се отличава от AK-630. Боеприпасите, балистиката, вътрешното устройство на ствола, системата за лентовото подаване, и много друго са взети от нея. Принципната разлика е в това, че АК-306 има шестстволен автомат АО-18Л, при който въртенето на блока стволове става не от газов двигател, а от външен електродвигател, работещ от мрежа на променлив ток. Въртенето от вала на електродвигателя се предава чрез електромагнитна муфа и зъбен редуктор към блока стволове.
Досилката на патроните в ствола, затварянето на каналите на ствола и екстракцията на гилзите се осигурява от затворите, които при въртенето на блока стволове получават възвратно-постъпателно движение по направляващите от централната звезда, благодарение на това, че насочващите им ролки се въртят по затворения улей на копира, неподвижно закрепен за вътрешната повърхност на кожуха. Подаването на патронната лента става чрез подаващата звезда, насадена на вал, кинематично свързан с блока стволове. В лентата има 500 патрона.
Поради рязкото намаляване на темпа на стрелба от 5000 изстрела/минута до 600...1000 изстр./мин. при АК-306 се отказват от водната система за охлаждане на стволовете.
Обтекателят на установката представлява калпак из стъклопласт.
Насочването е дистанционно от системата на пункта за управление на стрелбата, свързан с оптически прицел ОПУ-1 и оптическата прицелна станция „Лазур“ (няма измерване на далечина до целта, балистичен компютър, стабилизатор на линията на прицелване). Всички големи детайли на установката и механизмите за насочване са направени от алуминиеви сплави, пластмаси и слабомагнитна стомана, благодарение на което установката се произвежда в един вариант – маломагнитен.
Носители
ТТХ
Литература
- Бунеев И. И. и др. Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота. СПб., Лель, 1995. ISBN 5-86761-003-X. с. 104.
- Широкорад А. Б. Оружие отечественного флота, 1945 – 2000. Харвест, 2001, 654 с. ISBN 985-13-0183-3. с. 212.
Външни препратки
