Watermark („Воден знак“ от англ.) е вторият студиен албум на ирландската певица, авторка на песни и музикантка Еня, издаден на 19 септември 1988 г. от WEA. След издаването на предходния ѝ албум Enya (1987) тя си осигурява договор за звукозапис с Уорнър след случайна среща с президента на лейбъла Роб Дикинс, който е фен на музиката ѝ. Договорът ѝ позволява значителна творческа свобода с минимална намеса от страна на лейбъла и без крайни срокове за завършване на албумите. Еня записва Watermark за десет месеца с дългогодишните си сътрудници: мениджърът, продуцентът и аранжорът ѝ Ники Райън и съпругата му – текстописката ѝ Рома Райън. Първоначално албумът е записан в Ирландия под формата на демо, преди продукцията да се премести в Лондон, за да се презапише, миксира и мастеризира дигитално. Watermark включва музика в различни стилове, показвайки звученето на Еня с многопистов вокал с клавишни, перкусии и елементи от келтска, ембиънт и ню ейдж музика, въпреки че Еня вярва, че нейната музика не принадлежи към последния жанр.

Watermark получава много положителни отзиви от критиката и се превръща в неочакван търговски успех, който води изпълнителката до световна слава. Той достигна пето място в класацията на UK Albums Chart, номер 25 в Билборд 200 в Съединените щати и достигна номер едно в Нова Зеландия и Швейцария. Той е сертифициран като четирикратно платинен от Британската фонографска индустрия (BPI) и Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продажби от 1,2 милиона копия Обединеното кралство във и 4 милиона копия в Съединените щати. За да популяризира албума си, Еня стартира световно промоционално турне, което включва интервюта, изяви и изпълнения на живо. От албума са издадени четири сингъла, включително международният хит в Топ 10 Orinoco Flow, който е три седмици на първо място в Обединеното кралство. Албумът е преиздаден през 1989, 1991 и 2009 г.. Първите две преиздания съдържат Storms in Africa (Part II) като бонус парче, а последното издание е японско и включва още едно парче, озаглавено Morning Glory.

През март 1987 г. 26-годишната Еня издава своя едноименен дебютен самостоятелен албум Enya с лейбъла Би Би Си Рекърдс в Обединеното кралство и с Атлантик Рекърдс в Съединените щати.^[1] Първоначално е направен като саундтрак към документалната поредица на Би Би Си 2 The Celts („Келтите“), с Еня и нейните творчески партньори от пет години насам Ники Райън и съпругата му Рома Райън. Това е малък търговски успех, достигайки 69-о място в Обединеното кралство. Скоро след издаването му Роб Дикинс, тогавашен президент на Уорнър Мюзик UK, става фен на албума, пускайки си го всяка вечер преди сън.^[2] Седмици по-късно той среща Еня и семейство Райън случайно на годишните награди на Асоциацията на ирландската звукозаписна музикална индустрия в Дъблин, където Дикенс научава, че Еня обмисля да подпише договор с конкурентен лейбъл, което го кара да я привлече към Уорнър. След период на преговори Дикинс подписва с певицата, като изпълнява желанието ѝ за пълна творческа свобода без намеса от страна на ръководството или крайни срокове за завършване на албумите.^[3][4] По-късно Дикинс казва: „Понякога подписваш договор, за да правиш пари, а понякога подписваш договор, за да правиш музика. Това явно беше последното... Просто исках да бъда включен в тази музика.“^[5] След това Еня напуска Атлантик Рекърдс и подписва с ръководената от Уорнър Гефън Рекърдс, за да се справи с разпространението си в Северна Америка.^[6]

Със зелена светлина за направата на нов албум Еня записва Watermark от юни 1987 г. до април 1988 г.^[7][8] Първоначално албумът е записан в демо форма в Студио „Еглъ“ (Aigle Studio) – 16-пистово съоръжение, разположено в мазето на дома на сем. Райън в Артейн – северно предградие на Дъблин.^[9] Ники Райън си служи с лентова машина Fostex E16 с високоговорители KEF и Yamaha NS-10M за наблюдение, два модела Alesis MIDIverb II, ATC Q1 за реверберация и Roland SDE-1000 Digital Delay за дилей.^[10] Той полага съзнателни усилия да не включва аудио компресия, тъй като иска музиката да звучи задоволително „в края на записа“.^[9][10] Еня написва и записва албума без използване на click track, за да запази по-естественото усещане на музиката.^[7] Тя свири на различни клавиатури и синтезатори, включително Yamaha master keyboard KX88, Yamaha TX802, Oberheim Matrix-6R, Akai S900, Roland D-50, Juno-60 и PPG Wave.^[3] Juno-60 е неин фаворит. Преди да запише албума, тя има намерение да замени частите му с по-добрo звучене, но не можа да намери по-добри заместители, така че те са оставени.^[9]

След като демо версията на албума е направена, Дикинс поисква той да бъде презаписан дигитално в по-професионално студио, тъй като аналоговото оборудване в Aigle създава изобилмо съскане на лентата, което причинява проблем на музиката.^[11] Ники установява, че качеството на многопистовите вокали на Еня също е намаляло, оставяйки им единствената възможност да бъдат презаписани, въпреки че по-късно установява, че цифровият запис е загубил „топлотата си в долния регистър“.^[9] Записът се прави в Студиа Ориноко в Бърмъндзи, Лондон с Рос Кълъм, който изпълнява съвместна продукция, инженеринг и миксиране, и трае два месеца.^[3][12] Песните Storms in Africa и Orinoco Flow са завършени на двете звукозаписни 32-пистови машини на Мицубиши.^[9] Далеч от „интимната и лична“ обстановка в домашното им студио Еня намира работата в Лондон по-трудна, тъй като натовареният град води до доста разсейвания.^[13] Ники казва, че студиото е проектирано „по напълно луд начин", което той и Еня намират за по-привлекателно за работа.^[3] По време на последните етапи на записа изпълнителката се спъва на стъпало и има две порязвания на коляното. Тя продължава да работи, „приемайки тези тежки болкоуспокоителни, седнала на бюрото в студиото, с единия крак, подпрян на възглавници“.^[14] Кълъм завършва по-голямата част от миксирането на албума в Wessex Sound Studios; Джим Бартън е миксърът на песента Orinoco Flow.^[12]

Watermark твърдо утвърждава звученето на Еня с многопластови вокали, с песни, ориентирани към клавиатурата с и влияние на келтската музика. Еня чувства нуждата от наслагване на вокали, за да добави „човешки елемент“ към музиката си, тъй като само използването на клавиатури и цифрово семплиране ѝ звучи „малко линейно и право“.^[15] Идеята за мултивокалите възниква, когато Еня в началото на 80-те години е член на Кланад – келтската фолк група на нейното семейство. С Ники Райън като техен мениджър. повлиян от Бийч Бойс и техниката „Стена на звука“, прочута с продуцента Фил Спектор, двамата често обсъждат идеята да наслоят гласа на Еня, за да го направят свой собствен инструмент. След експериментиране с концепцията в албума Enya вокалите стават по-утвърдени в Watermark, като над 200 вокални песни са старателно записани за определени части. В един случай са записани около 90 парчета в период от няколко дни, но двамата чувстват, че не звучат правилно, затова ги трият и започват отначало. Такъв е случаят особено по време на записа на Miss Clare Remembers – инструменталното пиано парче, в което те експериментират с идеята за добавяне на вокали, но решават да не ги запазят.^[9]

Watermark е съставен от единадесет песни, в осем от които Еня и Рома Райън са посочени като съавтори. Останалите три са инструментални, композирани единствено от Еня.^[12] Тя има вече соло изпълнения като вокал в албума си Enya, но иска те да се изпълняват от различни инструменти в Watermark^[9] и наема допълнителни музиканти, за да свирят написаните вече части: Нийл Бъкли свири на кларинет в On Your Shore, Крис Хюз свири на рототоми в River и на рототоми и африканския ръчен барабан в Storms in Africa, а Дейви Спилайн допринася за концертната свирка и ирландските гайди в Exile и Na Laetha Geal M'óige.^[12] Еня пее на ирландски– нейният майчин език, както и на английски и латински език.^[6] През 2000 г. тя поглежда назад към албума: „Поглеждайки назад... думите са на загуба, на размисъл, на изгнание – не непременно от нечия страна, а от тези, които сърцето обича. Той има за своя тема търсенето, копнежа, посягането към отговор. Океанът е централно изображение. Той е символът на едно голямо пътуване“.^[16]

Watermark започва с едноименното заглавно парче „Воден знак“ – традиция, която Еня възприема и в следващите си три албума. Заглавието му произлиза от стихотворение, което Рома Райън пише по време на записа, което я вдъхновява да назове песента по този начин. Въпреки това парчето е записано като инструментално и стихотворението остава неизползвано. Отпечатано е за първи път в бележките в бокс сета на Еня от 2002 г. Only Time – The Collection.^[17] Еня и Ники посвещават парчето на Боунс Хау – американски продуцент и приятел на Ники, който е вдъхновението зад единствената дума, която Еня пее в парчето: „Хау“ (Howe).^[3] По време на среща с Еня Даяна, принцесата на Уелс разкрива, че „Воден знак“ ѝ е любим.^[18]

Cursum Perficio се появява, след като Еня и семейство Райън гледат документален филм за американската актриса и модел Мерилин Монро, която веднъж написва фразата върху плочките на входа. Това означава „Вашето пътуване свършва тук“ на латински език и Рома завършва набор от латино текстове, базирани на фразата.^[9] Еня иска нейните вокали да бъдат „смели и откровени“ като този на хорово парче и осъзнава рано, че преводът на текстовете ѝ на английски или ирландски няма да допълни музиката, така че е използван латински.^[15]

On Your Shore („На твоя бряг“) се отнася до плажа Magheragallon в родния град на Еня Гуидор в графство Донигал, северозападна Ирландия, където има гробище с гробовете на баба ѝ и дядо ѝ.^[19] Нейната емоционална и лична връзка с детството я вдъхновява да напише парчето.^[8] Тя обяснява: „Когато първите хора са живели в Гуидор, е имало нещо като подслон за рибарите... Морето е придошло по време на проповед и всички са били пометени. Има много такива истории, където обикновено започваме да говорим за тях и се развива песен.“^[19] Първоначално е написано като инструментално парче, но Еня и Ники откриват, че текстовете подхождат по-добре на него. За песента са направени множество „вокални експерименти“, но нито един от тях не подхожда на музиката, така че Еня взима по-простата форма на единичен вокал с един синтезатор. Солото за кларинет първоначално е свирено в демото на парчето, но Ники предлага кларинет като най-подходящият инструмент, който подхожда на вокалите, които Еня използва, когато го пее.^[9]

Storms in Africa („Бури в Африка“) произлиза от мелодия, която Еня свири на Juno-60, след като Ники предварително настройва звук, използвайки функцията арпеджо и я моли да разработи нещо с нея. Той се връща в студиото няколко часа по-късно, за да открие, че Еня е измислила последователността на акордите на песента, което го вдъхновява да предложи заглавието. Оттук нататък той помага за „насочването ѝ“ и за аранжимента.^[9] Песента получава име след записа.^[3] Записани са две версии с ирландски и английски текстове; Рома си спомня, че ирландската версия става фаворит, с който Еня и Ники също са съгласни, което води до добавянето ѝ в албума.^[17] Английската версия, озаглавена Storms in Africa (Part II), става B страна на сингъла му през 1989 г. и бонус песен за някои по-късни издания на албума Watermark.^[20][21]

Пишейки за Exile („Изгнание“) през 2002 г., Рома вярва, че темата за самотата от раздялата с нечия любов се посреща и с „надежда и решимост“ за завръщането на любимия човек.^[17] Първоначално песента е записана с вокали без думи, но Дикинс смята, че ще работи по-добре с текст, по-специално със стихотворение на Уилфред Оуен. Рома е запозната с някои от творбите на Оуен и написва сбор от текстове, вдъхновени от техния стил.^[2] Еня и Ники пожелават да включат шакухачи – японска флейта на пистата, но не могат да намерят достатъчно добър изпълнител. Вместо това, както обяснява Ники, те наемат „циганин да свири на флейта“.^[9] Вокалната версия е издадена като B страна на сингъла на Еня от 1992 г. Book of Days, озаглавен As Baile.^[22]

Miss Clare Remembers („Г-ца Клер си спомня“) е преработена версия на едноименното пиано инструментално парче, което Еня първоначално записва през 1983 г. като неин първи проект като соло изпълнителка. През 1984 г. то е издадено с лейбъла Touch Travel на аудиокасета с музика на различни изпълнители.^[23] Когато песента е презаписана за Watermark, Еня и Ники се заиграват с добавянето на вокали и други инструменти, но се съгласяват с това, че звучи най-добре като пиано парче.^[9] Заглавието му се отнася до едноименната книга на английската писателка Мис Рийд, чиито изображения на селския живот и хората, живеещи там, се харесват на Еня. Рома смята, че парчето „възвръща наивността и невинността на една епоха и място, далеч от вихъра и натиска на сложното общество“.^[17]

Orinoco Flow („Течението на Ориноко“) е последната песен, написана за албума,^[17] но е и тази, за която Еня си спомня като трудна за работа. Това включва няколко прекъсвания в записа, преди тя да се върне към него няколко седмици след това. По-късно тя посочва липсата на крайни срокове за завършване на албума, както е предоставено в нейния договор с Уорнър, което позволява песента да се развива за определен период от време, докато „успяхме накрая да я слушаме и да кажем: „Това е добре““.^[24] Тя произлиза от риф, разработен от нея, след като Ники ѝ предлага да изсвири мелодия в пет октави. Те оставят аранжимента такъв, какъвто е, докато не разбират, че албумът се нуждае от още една песен. Песента се развива около първоначалния риф, като сам той се превръща в част от припева.^[7] По-ранна версия на песента не съдържа бридж и има репликата "Sail away...„след всеки ред, за който Дикинс по-късно казва: „Подлудява ме“, но разпознава потенциала му, ако се работи върху него.^[25] Неговото пицикато въведение, което е сравнено със сингъла на Анди Уилямс от 1963 г. Can't Get Used to Losing You,^[19] е генезисът на вдъхновението на Рома за текста на песента, след като тя чува уводната част, докато гледа от прозореца на студиото и вижда как децата ѝ скачат.^[26] Дикинс и Кълъм са споменати в текстовете в редовете: „Можем да управляваме, можем да се приближаваме с Роб Дикинс на кормилото. Можем да въздъхнем, да кажем сбогом на Рос и неговите зависимости“, като последното е препратка към региона на Антарктида, известен като Колония Рос (Ross Dependency).^[12] Дикинс разбира за това едва след отпечатването на албума, което отначало го смущава и първоначално иска да го промени, но скоро си променя мнението, след като сингълът става номер едно. „Всички тези години по-късно“, казва той, „ако чуя тази реплика... не мога да не се усмихна".^[25]

Evening Falls... („Пада вечер“) е песен, която Рома описва като „песен на пътуващ дух“.^[17] Тя се основава на историята за призрак, чута от Рома за жена, която имала повтарящи се сънища за къща в Америка, но случайно се натъква на нея години по-късно в Англия. След като влязат в къщата, обитателите ѝ се страхуват от жената, тъй като обясняват, че тя обитава къщата всеки път, когато я сънува. Ники смята, че мелодията, която Еня написва, отговаря на историята, което кара Рома да напише текст, вдъхновен от нея.^[2]

River („Река“) е инструментално парче, наречено така от Ники, след като музиката предизвиква образа на река в съзнанието му. Той знае, че Еня има окончателното решение относно заглавията на песните, но тя харесва предложението му.^[2] Парчето е записано за около десет минути, като Еня свири директно на лента.^[3] Ники говори за стила на Еня за композиране за песен: „Има пет синтезатора в MIDI, но след това тя свири акорди върху тези произволни арпеджатори с ноти, които изскачат и излизат там, където не ги очакваш. По някакъв начин тя успява да работи".^[9] След това за допълнителни звуци е използвана клавиатура PPG Wave.^[3]

The Longships („Дълги кораби“) се позовава на дългите военни кораби, използвани от викингите, които нахлуват в Ирландия през 795 г. сл. н.е. и вече са се установили в Дъблин до 841 г. сл. н.е.^[9]

Na Laetha Geal M'óige (от ирл. „По-светлите дни на моята младост“) е за спомените от детството на Еня.^[17] Това е с посвещение на ирландски език на нейните баба и дядо.^[12]

Обложката на албума е илюстрирана с дизайн на графичния дизайнер Лорънс Дънмор. Изображението на обложката с Еня е заснето от Дейвид Хискук с допълнителна фотография от Ръсел Ями^[12] с ръчно нарисувани „слоеве и слоеве от изображения“ отгоре.^[27] Дикинс осъзнава, че дизайнът на обложката е важен аспект в маркетинговата кампания, за да гарантира успеха на албума, тъй като това „не е от типа музика, която лесно се вписва в Радио Би Би Си 1.“ Еня е много доволна от обложката, като я нарича „много класическа“ и „в унисон с музиката“, и тя не я представя като последното „момиче на сцената“ подобно на други соло изпълнителки по онова време като Мадона и Кайли Миноуг.^[2] Произведението на изкуството дава вдъхновение за музикалния видеоклип към песента Orinoco Flow.^[27] Дикинс решава да не включва подробен набор от информационни бележки и текстове на песните с техните преводи, за да насърчи слушателя да създаде свои собствени образи и разбиране, когато слуша албума – решение, което Еня подкрепя.^[7]

За да предизвика интерес към албума, Уорнър организира частен прием за представянето му в Галерия „Серпентина“ в Хайд Парк и в хотел Уестбъри в Лондон една седмица преди излизането му.^[28] Watermark е пуснат на 19 септември 1988 г. в Обединеното кралство;^[29] следва издаването му в Съединените щати на 10 януари 1989 г.^[30] от Гефън Рекърдс.^[31] Албумът е успешен в класациите, влизайки в Британската класация на албумите под № 46 за седмицата от 15 октомври 1988 г. преди триседмично изкачване до своя връх № 5. В първоначалното си издание албумът прекарва 54 седмици в класацията, връщайки се всяка година от 1989 до 1995 г. за общо 99 седмици.^[32] В Съединените щати той дебютира в класацията Билборд 200 под № 100^[33] в седмицата от 4 февруари 1989 г.^[34] Албумът има стабилно изкачване и достига своя пик № 25 в седмицата, завършваща на 22 април 1989 г. Той присъства в класацията общо 39 седмици.^[35] В класацията на Билборд за ню ейдж албуми албумът достига връхната си позиция № 2 по време на 286-седмичния си престой.^[36] Албумът е № 1 в Нова Зеландия^[37] и Швейцария.^[38]

До януари 1989 г. Watermark е продаден в над 20 хил. копия в Ирландия и 300 хил. копия в Обединеното кралство.^[39] Пет години по-късно той е сертифициран като четирикратно платинен от Британската фонографска индустрия (BPI) за продажбата на 1,2 млн. копия.^[29] В Съединените щати Watermark продава 500 хил. копия през първите четири месеца от излизането си. След 7 години албумът е сертифициран като четирикратно платинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продажбата на 4 млн. копия. Продадени са 1 млн. копия в страната между март 1995 г. и март 1996 г.^[31] През ноември 2008 г. сп. Билборд съобщава, че албумът е продаден в 3 877 571 копия в Съединените щати според данни, проследявани от Nielsen SoundScan от 1991 г.^[40] В световен мащаб албумът е продаден в около 8 млн. копия.^[41]

Еня издава четири сингъла от Watermark между 1988 и 1991 г. Orinoco Flow е водещият сингъл, издаден през октомври 1988 г. и той влиза в Класацията за сингли на Обединеното кралство на № 29. Изкачва се до № 5 през втората седмица, преди да достигне № 1 през третата седмица, оставайки на върха в продължение на три последователни седмици.^[32] Сингълът е сертифициран със сребро от BPI за 250 хил. продадени копия през първия месец на издаване.^[42] Дикинс забелязва, че част от публиката е объркана относно заглавието на песента и иска от служителите на магазина Sail Away, така че той нарежда заглавието да бъде променено при последвалите отпечатки на Orinoco Flow (Sail Away).^[43] Сингълът се превръща в кросоувър хит в Съединените щати, след като се излъчва по прогресив рок, Топ 40 и радиостанции във формат ню ейдж.^[44] Evening Falls... също излиза през 1988 г. и достига своя връх на № 3 в Ирландия и на № 20 в Обединеното кралство. Следва Storms in Africa, който достига № 12 в Ирландия и № 41 в Обединеното кралство.^[32] През 1991 г., след като Exile е използван в саундтрака на американския игрален филм „История в Лос Анжелис“. (1991), той е издаден като четвърти сингъл от албума. За всеки сингъл е заснет музикален видеоклип с режисьор Майкъл Геогеган и е включен във видео компилацията Moonshadows, издадена на VHS и Laserdisc от Уорнър Мюзик Вижън и Уорнър Рипрайз Видео през 1991 г.^[45]

Еня е на световно медийно турне от септември 1988 г. до май 1989 г., включващо преса, радио и телевизионни интервюта и изяви, подписи на записи и изпълнения на плейбек на песни от Watermark. Сред нейните изпълнения са Orinoco Flow в британското музикално шоу Top of the Pops на 19 октомври 1988 г. и Storms in Africa на Световните музикални награди през 1989 г. в Монте Карло.^[28] На 32-рите награди Грами през 1990 г. Orinoco Flow е номиниран за най-добро ню ейдж изпълнение и най-добро музикално видео.^[46]

Професионален рейтинг
Детайлни резултати
Източник	Оценка
Олмюзик	[47]
Encyclopedia of Popular Music	[48]
Хот Прес	11/12[49]
Орландо Сентинел	[50]
Ролинг Стоун	[51]
The Rolling Stone Album Guide	[52]
Вилидж Войс	D+[53]

Албумът Watermark получава като цяло положителни отзиви от критиците.

В своята рецензия от април 1988 г. репортерът на ирландското списание Hot Press Лиъм Фей пише, че албумът е „ценни за цял живот гледки, звуци и преживявания, спускащи се в подреден и ясен слухов аквариум“. Той хвали неговите оркестрови вокали в Cursum Perficio, инструментите в Storms in Africa, The Longships и Exile, както и „изящния течен поп“ на Orinoco Flow, който, както той прогнозира, „трябва да е хит сингъл“. Фей е наясно, че текстовете в подобни видове музика могат да бъдат слабото място, но смята, че текстовете на Рома са „цялостни и са идеално изваяни, за да позволят на гласа на Еня да се носи между пропуските и паузите“. Фей също чувства, че "Na Laetha Geal M'óige, On Your Shore" и Evening Falls... „за тяхно добро [звучат] твърде като химн“ и бледо в сравнение с останалата част от албума и че продукцията на Райън „разкрива различен нюанс“ всеки път, когато я слушаш.^[49]

Джо Браун го хвали в американския вестник Вашингтон Поуст, като го нарича „прекрасна колекция от почти-мистичен поп“, която е „някъде извън мейнстрийм попа, но се отдалечава от сладникавите плитчини на ню ейдж“. Той описва Orinoco Flow като „буйно романтична“ и хвали направата на "Evening Falls...„и“Miss Clare Remembers", които предизвикват „катедрална атмосфера, с многопистови хорове и блестящо ехо“.^[54]

Рецензия на Бил Хендерсън в американския вестник Orlando Sentinel дава на албума четири звезди от пет и пише: „Деликатни. Това прилагателно описва мелодиите на Еня", чието „изкуство се превръща в сбор от неговите части – леко като шепот, но силно като писък“. Той сравнява нейните методи с английската певица Клер Хамил, но те са „много по-добри“ и хвали нейните лични песни като On Your Shore, за да прикани слушателя да си припомни домовете си от миналото, „едно сладко-горчиво пътуване“. Докато инструменталните парчета за него са „прости и приятни музикални идеи“, те са засенчени от нейните вокални парчета, тъй като „пеенето ѝ е толкова силно, че е болезнено очевидно, когато не е тя“. Той счита Na Laetha Geal M'oige за „една от най-красивите мелодии, записани от някого напоследък", която се пее с такава убеденост, че ирландския текст не засяга музиката.^[50]

Изданието на списание Top от ноември 1988 г., управлявано от Тауър Рекърдс, включва рецензия на Саймън Йънг, който смята, че Еня е създала „фин, спокоен ню ейдж албум, който работи най-добре, когато нейният небесен глас е съчетан с фини електронни вирове от звук и слой след слой глухи кланадски беквокали“.^[55]

Джонатан Такиф започва рецензията си във в. Филаделфия Дейли Нюз с: „Когато този стар свят започне да те потиска, просто сложи Watermark... и се понеси към едно блажено състояние", от което Еня носи „сливане на стара баладност и модерна технология на друго плато, с магическа, мистериозна напитка, която може да бъде наречена „ирландски ню ейдж“ или „келтски ембиънт“. Такиф избира Orinoco Flow за открояваща се песен и нарича River „блажено инструментално парче“. Той завършва с: „Няма нищо забързано, което да наруши хипнотичните приливи и отливи. Просто се отпусни и остави тази музика да се търкаля навсякъде по теб".^[56]

В рецензия, отпечатана в Бостън Глоуб, Стив Морс нарича записа „серия от буйни сънища и пейзажи, които съчетават вокалната красота на ирландската традиционна песен с многопистови синтезаторни тонове“ и го сравнява с произведения на колегите ѝ от ембиънт и ню ейдж като Жан-Мишел Жар, Вангелис и Брайън Ино. Според него звукът му е „красив“ и забеляза повторение на образа на водата навсякъде. Морс заключава: „Това е албум с атмосфера – истинска музика за настроение за душата“.^[44]

Хелена Мълкернс от сп. Ролинг Стоун нарича албума „богато настроение с широки пропорции“ и „великолепна звукова мозайка“. Заглавната песен „понася слушателя нежно в движение на приливи и отливи, което прониква в албума", съдържащ мулти-вокали, които тя описва като „отличителни“ и „поразителни“. Тя смята, че текстовете на Рома „неукрасени, но завладяващи“ и че многоезичните му докосвания „обогатяват“ изживяването при слушане, без да стават твърде доминиращи.

В ретроспективна рецензия за Олмюзик критикът Нед Рагет казва, че записът я „утвърждава като неочакваната кралица на нежната, с келтски оттенък ню ейдж музика“ с тънкост, която като резултат създава силни парчета.

Не липсват и някои негативни рецензии. Кристин Маккена във в. „Лос Анджелис Таймс“ прави критичен преглед, описвайки го като „зловещ пастиш, който се сравнява с църковния хор и григорианското песнопение, но всъщност не звучи като нещо повече от необичайно празнословната ню ейдж музика“, която „прави мека, безкръвна музика, идеална за асансьори; това е запис за звук, а не за текстове, мелодия или каквото и да е от другите неща, които влагат в музиката емоция и идеи".^[57] Робърт Кристгау от в. „Вилидж Войс“ нарича албума „задължителен за избягване“ и казва, че Еня използва „старата надеждна измама, че жени са ангели“ на популярната музика, докато „хуманизира технологията, изпълнявайки банални стихове на три езика (предполагам на галски, след като прочетох английския и разбрах латинския) и споменава Африка, Ориноко и други дълбоки тъмни далечни места“.^[58]

Всичките парчета са написани от Еня с Рома Райън.

Музиканти

• Еня – вокали, клавирни, синтезатори
• Дейви Спилайн – концертна свирка в „Exile“, ирландска гайда в „Na Laetha Geal M'óige“
• Нийл Бъкли – кларинет в „On Your Shore“
• Крис Хюз – рототоми в „Storms in Africa“ и „River“, африкански ръчни барабани в „Storms in Africa“
• Ники Райън – ръкопляскане в Storms in Africa^[62]

Продукция

• Еня – копродуцент, аранжор, адаптация на ирландския текст
• Ники Райън – продуцент, аранжор
• Рос Кълъм – миксиране (с изключение на „Orinoco Flow“), копродуцент, звукозаписен инженер
• Джеймс „Джимбо“ Бартън – миксиране на „Orinoco Flow“
• Пийт Швиер – миксиране на „Бурите в Африка (Част II)“
• Роб Дикинс – изпълнителен продуцент
• Дейвид Хискук – снимка на обложката
• Ръсел Ями – допълнителна фотография
• Лорънс Дънмор – дизайн

• Дискография на Еня на Discogs
• Дискография на Еня на Allmusic
• Дискография на Еня на Last.fm
• Канал на Еня в Ютюб

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Watermark (Enya album) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Еня Студийни албуми Enya Watermark Shepherd Moons The Memory of Trees A Day Without Rain Amarantine And Winter Came... Dark Sky Island Сингли "I Want Tomorrow" "Orinoco Flow" "Evening Falls..." "Storms in Africa" "Exile" "Caribbean Blue" "How Can I Keep from Singing?" "Book of Days" "Marble Halls" "The Celts" "Anywhere Is" "On My Way Home" "Only If..." "Only Time" "Wild Child" "May It Be" "Amarantine" "It's in the Rain" "Trains and Winter Rains" "White Is in the Winter Night" "Echoes in Rain" Сборни албуми Paint the Sky with Stars The Very Best of Enya Christmas Secrets EP-та Sounds of the Season: The Enya Collection Бокс сетове A Box of Dreams Only Time: The Collection Саундтракове The Frog Prince: The Original Soundtrack Recording Themes from Calmi Cuori Appassionati Свързани статии Дискография на Еня Музикални парчета на Еня Кланад Ники Райън Рома Райън Локсиански език Замък Мандърлей 6433 Еня Стена на звука Maiden of Mysteries: The Music of Enya Orinoco Flow Thread of Time Категория