STS-77 e седемдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и единадесети полет на совалката Индевър. Основните задачи на мисията са експерименти с помощта на лабораторията Спейсхеб и пускане и прибиране на възвръщаемия спътник „SPARTAN-207“.
Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
Експериментът с „надуваемата“ антена.
Това е петият полет на модула Спейсхеб в единичен вариант, а масата му е около 1400 кг. На него се извършват експерименти за разработване на продукти в областта на биотехнологиите, електрониката, материалознанието, селското стопанство, изследвания на полимери и няколко експерименти по поръчка на външни на НАСА организации.
По време на мисията е „пуснат“ в свободен полет и научноизследователския спътник SPARTAN-207 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-207). Масата му е 846 кг. По време на полета се прави експеримент с надуваема параболична антена IAE (от английски: Inflatable Antenna Experiment), чиято маса е около 66 кг и е с размери 26 х 14 м. След около 90 минути антената е отделена от спътника и изгаря няколко дни по-късно в земната атмосфера. Спътникът е прибран с помощта на роботизираната ръка на совалката в товарния отсек.
