STS-68 e шестдесет и петата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и седми полет на совалката Индевър. Това е и втората мисия на:
т. нар. „Космическа радарна лаборатория“ (SRL-2) (Space Radar Laboratory), изведена с помощта на модула Spacelab.
Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
Совалката стартира успешно за седми път на 30 септември 1994 г. Основната цел на мисия STS-68 е изучаване на глобалните процеси в атмосферата на Земята и измененията на климата. Тя на практика е повторение на мисия STS-59 и лети над същите райони и области, над които лети и тя. Целта е да се проучат промените във времето (доколкото ги има) и разликите над тях в зависимост от сезона. след излизането в орбита екипажът активира намиращата се в товарния отсек на совалката „Космическа радарна лаборатория“ SRL-2 (Space Radar Laboratory), в състава на която влизат два радара: радар за радиолокационно заснимане SIR-C (Shuttle Imaging Radar) и Х-бандов радар със синтезирана апертура X-SAR (X-band Synthetic Aperture Radar). На борда се намира и прибор за наблюдение и изследване на замърсеността на атмосферата MAPS (Measurement of Air Pollution from Satellite). Екипажът е разделен на два екипа, тъй като работата трябва да се извършва денонощно.
По време на полета са:
Събрани са данни за размера и разпределението на въглеродния окис в горните слоеве на атмосферата на Земята.
Направени са чрез радарните наблюдения, океанографско, геоложко, хидроложко и сеизмоложко проучване и наблюдение на движението на тектоничните плочи на планетата.
Първоначално е планирано полетът да завърши на пистата в КЦ „Кенеди“олетът е удължен с един ден заради лошото време в района на кацането.