Pater Patriae (от латински: „Баща на отечеството“) е древноримска почетна титла, давана от Сената за изключителни заслуги пред Републиката или Империята. В по-ново време, подобна титла се присъжда на представителни органи на властта в много, основно европейски, страни.
Римски период
За първи път тази титла е дадена на политика и оратор от периода на Късната Република Марк Тулий Цицерон за неговото участие в потушаване на Заговора на Катилина, станал по време на неговата служба като консул през 63 пр.н.е..
Вторият притежател на титлата става през 45 пр.н.е.Гай Юлий Цезар, който става пожизнен диктатор на Древен Рим и фактически едноличен владетел на Римската Република.
С времето тази титла е давана на много римски императори, предимно след дълго управление или при условия, когато императора е много уважаван от Сената, както в случая с император Нерва.
Хронологически списък на римските „Pater Patriae“
Всички изброени, без Марк Цицерон и Юлий Цезар, са римски императори