„Another Brick in the Wall“ (в превод: „Още една тухла в стената“) е името на три песни от рок оператаThe Wall на групата Пинк Флойд, които реализират една тема и имат допълнения към заглавията „Part I/II/III“ (част 1/2/3). Всичките три песни са написани от бас-китариста на групата Роджър Уотърс, който по това време е основният автор на песните. „Another Brick in the Wall“ е една от най-известните песни на Пинк Флойд.
Това е вторият сингъл на групата (първият е „Point Me at the Sky“ от 1968 г.), пуснат във Великобритания. Част ІІ е номинирана за награда „Грами“ за „най-добро изпълнение на рок дует или група“, като наградата получава песента на Боб Сигър „Against the Wind“. Тя също така е включена под номер 375 в списъка на 500-те най-добри песни на всички време на списание „Rolling Stone“.[1] По целия свят са продадени над 4 милиона копия на този сингъл.
През 1980 г. песента е използвана като химн на протестите на чернокожите ученици в ЮАР против расовата пропаганда и неравенството на учебните програми, вследствие на което е забранена от правителството.[2]
Сюжет
Всички три песни споделят общи (с незначителни промени) мелодия и тема – дострояването с една тухла на метафоричната стена на отчуждението, която строи около себе си главния герой на албума The Wall – Пинк Флойд. Всяка част звучи по-силно и агресивно от предишната: първата е минорна и печална, втората изразява протест, а третата – яростен вик на отчаяние. Никоя от песните няма припев, но последните два стиха на всяка от тях започват с „all in all“ („в края на краищата“) и завършват с „in the wall“ („в стената“, идва от това, че всяка песен отбелязва събитие, добавящо още една тухла в стената).
Мелодията ѝ (във видоизменен вариант) се използва и в други песни, като „Hey You“ („Хей, ти“) и „Waiting for the Worms“ („Чакане на червеите“).
Първа част
Първата част, и във филма, и в албума, следва песента „The Thin Ice“ („Тънкият лед“), с която е свързана тематично. „The Thin Ice“ разказва за лошите семейни отношения, а първа част на „Another Brick in the Wall“ – за смъртта на бащата на Пинк във Втората световна война (за него никъде не се говори пряко, но се описва контекстуално чрез края на песента „In the Flesh?“, в който звучи бръмчене на самолет и началото на тази песен, „Daddy’s flown across the ocean“ („Татко отлетя отвъд океана“) – намек за бащата на Роджър Уотърс, също загинал във войната). Загубата на баща му е първата крачка към строежа на стената.
Във филма
Във филма „Пинк Флойд Стената“ песента съпровожда сцена на майката на Пинк в църква, оплакваща смъртта на мъжа си. По това време малкият Пинк също е в църквата и си играе със самолет-играчка. След това той е показан в парка, където вижда дете, играещо с родителите си. Отива при един мъж и го моли да го качи на въртележката, а той го пита къде са родителите му. Момчето отговаря, че майка му го е оставила и отишла за покупки. Мъжът се съгласява и го качва на въртележката и Пинк, радвайки се, се качва на нея, но когато мъжът тръгва със сина си и Пинк бяга при него и го моли да му подаде ръка, той отказва и му отговаря, че си има свои родители.
Втората част на „Another Brick in the Wall“ е една от най-известните песни на Пинк Флойд, която осмива проблемите на образованието и насилието над децата, теми, развити в предишната песен „The Happiest Days of Our Lives“ („Най-щастливите дни в човешкия живот“). За разлика от другите части, тази не се изпълнява изцяло от Уотърс (първата половина той изпълнява съвместно с Дейвид Гилмор, а втората (текстово еднаква на първата) се изпълнява от детския хор при училище „Ислингтън Грийн“).
Във филма
По време на „The Happiest Days of Our Lives“ учителят идва към Пинк, наказва го и му показва листове, на които са записани стихове. Прочита му ги (това са думите от първия куплет на песента „Money“), унижавайки го и карайки класа да назубри определението за акър. Обиденият Пинк си се представя по следния начин: деца в училищни униформи крачат по конвейер, като всички са еднакви и безлики (носят маски в телесен цвят), а на края на конвейера падат в гигантска месомелачка. По време на втория куплет тълпа деца пее песента, влиза във въображаемия завод и е наказана. После те се опитват да разрушат стаята, като разбиват противопожарната защита и изнасят мебелите. В края се вижда сцена на горящо училище и дете, търсещо учителя си. След това отклонение отново е показан Пинк, седящ наказан, слушайки учителя и повтаряйки думите му на класа.
Клип
Клипът се състои от специално заснети сцени, както и анимации от филма и някои нови анимации. В него е заснет детски хор, изпълняващ част от песента. По-голямата част от сцените включват деца, играещи на детска площадка, ходещи по улица или по терасите на една сграда. Въпреки това има и сцени, показващи огромна кукла, която на концертите на The Wall символизира учителя. Анимациите в клипа и във филма съпровождат песните „Waiting for the Worms“ и „The Trial“ (Учител-кукла, учител, пускащ дете в отвора на училище-месомелачка и стена, обкръжаваща малък човек).
Трета част
Третата част символизира завършването на стената около героя. Той ѝ казва, че нищо му е нужно и никому не е нужен, защото всичко друго е допринесло за създаването ѝ. След нея звучи последната песен на албума – „Goodbye Cruel World“ („Довиждане, жесток свят“).
Във филма
Вече порасналият Пинк, след изблик на ярост в своята хотелска стая, пада в безсъзнание. Той вижда пред очите си всичко, допринесло за създаването на стената, а после и самия себе си пред висок зид.
Литература
Fitch, Vernon. The Pink Floyd Encyclopedia (3rd edition), 2005. ISBN 1-894959-24-8
Fitch, Vernon and Mahon, Richard, Comfortably Numb — A History of The Wall 1978—1981, 2006
