1989 Голяма награда на Сан Марино

 Гран При на Сан Марино
Карта на пистата
Имола
Дължина писта5.040 km
Обиколки58
Състезание292.320 km
Дата23 април 1989
ВремеСлънчево, топло
Победител
Пилот
– време
Айртон Сена
1:26:51.245
Полпозишън
Пилот
– време
Айртон Сена
1:26.010
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Ален Прост
1:26.795 (45)
1989 Голяма награда на Сан Марино в Общомедия

1989 Голяма награда на Сан Марино е 9-о за Голямата награда на Сан Марино и втори кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 23 април 1989 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.

Репортаж

Единствената промяна в стартовия лист за ГП на Сан Марино е появяването на Габриеле Таркини на мястото на прекратилия от състезателна дейност пилот на АГС, Филип Стрейф. Французинът преживя тежка катастрофа в пре-сезонната сесия на трасето Жакарепагуа, преди началото на сезона.

39 състезатели участваха в квалификациите, в които деветима не преминаха пре-квалификацията, а четирима не намериха място за участие в състезанието. Макларън отново окупираха първа редица, като пол-позицията е дело на Аертон Сена с време 1:26.010. Съотборникът му Ален Прост е след него, на около две десети от времето на Сена. Найджъл Менсъл, победителят от първия старт за Ферари, стартира трети с изоставане на над секунда и половина, показвайки чудесната форма на Макларън, както е и през миналия сезон. Рикардо Патрезе с Уилямс е четвърти, следван от Герхард Бергер, Тиери Бутсен, Алесандро Нанини, Нелсън Пикет, Алекс Кафи и Оливие Груяр, показвайки добро темпо с неговия Лижие-Форд.

На старта Сена потегли добре, докато Прост е атакуван от Менсъл. Във втората обиколка, Иван Капели, стартирайки 13-и имаше тежък инцидент със своя Марч, но по-лошото дойде две обиколки по-късно. Ферари-то на Герхард Бергер, който се движеше зад Рикардо Патрезе, не зави наляво и се вряза в предпазните огради на завоя Тамбурело с около 180 мили в час. След като болидът му спря, пламъци поникнаха около болида. За щастие трима маршали с пожарогасители (Бруно Миниати, Паоло Верди и Габриеле Виоли) успяха да потушат огъня, десет секунди след като се възпламени. Състезанието е спряно, докато Бергер оцеля със счупени ребра и изгарания, втора степен по ръцете.

Състезанието е рестартирано, половин час по-късно, продължавайки от четвъртата обиколка с разликите от обиколката, в която състезанието е спряно. Този път Прост успя да излезе пред Сена, докато зад тях Менсъл направи лош старт и е позволен да бъде изпреварен от Патрезе и Нанини. Междувременно Оливие Груяр е дисквалифициран от надпреварата, след като механиците му работиха върху болида, преди втория старт. Преследвайки Лотус-а на Нелсън Пикет, камерите показа пушек идвайки от Ероуз-а на Дерек Уорик, но се оказа че е масло изгаряйки от задната част от болида. Менсъл преследваше Патрезе на трасето, докато в самото състезание британеца е пред Уилямс-а на Рикардо.

Сена си върна позицията си на трасето от Прост, докато Стефано Модена с Брабам се удари тежко преди Риваца, в което излезе от болида си невредим. Когато Патрезе и Менсъл наближиха зоната в която Модена катастрофира, Патрезе получи повреда в двигателя Рено на своя Уилямс, давайки шанс на Менсъл да изпревари италианеца на трасето. Това позволи на Нанини, Пикет и Уорик да минат с позиция напред. Драмата обаче продължи, след като две обиколки по-късно и Менсъл трябваше да спре с повреда по скоростната кутия. Пикет също напусна надпревара с повреда в двигателя на неговия Лотус, давайки шанс на Бутсен (който изпревари Уорик две обиколки по-рано) да излезе четвърти пред Уорик и съотборника му Еди Чийвър. Чийвър загуби позицията си първо от Осела-та на Никола Ларини, след което шестата позиция е притежание на Алекс Кафи, преди Джонатан Палмър да го изпревари в 47-ата обиколка. Прост който вече изоставаше от Сена с над десет секунди, усилено преследваше бразилеца, преди да загуби контрол на шикана последния от двата шикана на Варианте Баса. Французинът продължи, но вече с минимални шансове за първата позиция, докато в края на колоната Андреа де Чезарис и Луис Перес-Сала се удариха на Аква Минерале, от което испанеца не продължи надпреварата. Ларини след като е шести за кратко, заби Осела-та си на завоя Пиратела в 54-та обиколка.

Сена финишира на около 40 секунди пред Прост на финала, след грешката на французина. Алесандро Нанини завърши трети с Бенетон, следван от Тиери Бутсен, Дерек Уорик и Джонатан Палмър в точките.

След края на състезанието Прост, обвини Сена че не е спазил споразумението, в което пилотът който потегли пръв на старта, ще поведе първи към първия завой, след като състезанието е рестартирано. Рон Денис потвърди за случката пред журналистите няколко дни, както и че Сена се е извинил за случилото се. Това е началото на предстоящата вражда между Прост и Сена, която ще продължи до 1993.

Класиране

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 58 1:26:51.245 1 9
2 2 Ален Прост Макларън-Хонда 58 + 40.225 2 6
3 19 Алесандро Нанини Бенетон-Форд 57 + 1 Об. 7 4
4 5 Тиери Бутсен Уилямс-Рено 57 + 1 Об. 6 3
5 9 Дерек Уорик Ероуз-Форд 57 + 1 Об. 12 2
6 3 Джонатан Палмър Тирел-Форд 57 + 1 Об. 25 1
7 21 Алекс Кафи Далара-Форд 57 + 1 Об. 9
8 40 Габриеле Таркини АГС-Форд 57 + 1 Об. 18
9 10 Еди Чийвър Ероуз-Форд 56 + 2 Об. 21
10 22 Андреа де Чезарис Далара-Форд 56 + 2 Об. 16
11 20 Джони Хърбърт Бенетон-Форд 56 + 2 Об. 23
12 17 Никола Ларини Осела-Форд 52 Завъртане 14
Отп 7 Мартин Брандъл Брабам-Джъд 51 Горивна система 22
НКл 12 Сатору Накаджима Лотус-Джъд 46 Не е класиран 24
Отп 24 Луис Перес-Сала Минарди-Форд 43 Завъртане 15
Отп 15 Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 39 Трансмисия 19
Отп 11 Нелсън Пикет Лотус-Джъд 29 Двигател 8
Отп 27 Найджъл Менсъл Ферари 23 Ск.кутия 3
Отп 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 21 Двигател 4
Отп 8 Стефано Модена Брабам-Джъд 19 Завъртане 17
Отп 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 6 Ск.кутия 11
ДКФ 26 Оливие Груяр Лижие-Форд 4 Дисквалифициран 10
Отп 28 Герхард Бергер Ферари 3 Инцидент 5
Отп 16 Иван Капели Марч-Джъд 1 Завъртане 13
Отп 30 Филип Алио Ларус-Ламборгини 0 Електро 20
Отп 29 Яник Далмас Лола-Ламборгини 0 Електро 26
НКв 4 Микеле Алборето Тирел-Форд
НКв 25 Рене Арну Лижие-Форд
НКв 38 Кристиан Данер Риал-Форд
НКв 31 Роберто Морено Колони-Форд
DNPQ 37 Бертран Гашо Оникс-Форд
DNPQ 33 Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд
DNPQ 18 Пиеркарло Гинзани Осела-Форд
DNPQ 36 Стефан Йохансон Оникс-Форд
DNPQ 41 Йоахим Винкелхок АГС-Форд
DNPQ 32 Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд
DNPQ 35 Агури Сузуки Закспийд-Ямаха
DNPQ 34 Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха
DNPQ 39 Фолкар Вайдлер Риал-Форд

Класиране след състезанието

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ален Прост 12
2 Айртон Сена 9
3 Найджъл Менсъл 9
4 Алесандро Нанини 5
5 Маурисио Гужелмин 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Хонда 21
2 Ферари 9
3 Бенетон-Форд 8
4 Лейтън Хаус-Джъд 4
5 Ероуз-Форд 4

Източници

Предходно състезание:
1989 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 Монако

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1990