155 mm морско оръдие Тип 3 60口径三年式15.5cm3連装砲 |
|
|
Производител | Япония |
---|
Година на производство | 1934 г. |
---|
Произведени | 60 |
---|
|
На въоръжение в | Императорски военноморски сили на Япония |
---|
|
Калибър, mm | 155 |
---|
Дължина на ствола, mm/калибра | 9300/60 |
---|
Обем на камерата, dm³ | 38 |
---|
Тип затвор | Секторен бутален затвор конструкция на Уелин |
---|
Маса на оръдието със затвора, kg | 12 700 |
---|
Маса на снаряда, kg | 55,87 |
---|
Начална скорост на снаряда, m/s | 920 |
---|
Принцип на зареждане | Разделно зареждане |
---|
Скорострелност, изстрела/минута | 7 (теоретична); 5 (практическа) |
---|
|
Марка на АУ | Модел E1 |
---|
Обща маса на АУ, kg | 177 000 |
---|
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -10°/+55° |
---|
Ъгъл на завъртане, ° | -150°/+150° |
---|
Максимална далечина на стрелбата, m | 27 400 |
---|
Досегаемост по височина, m | 12 000 |
---|
Брониране | противоосколъчно |
---|
Разчет, души | 24 |
---|
Боекомплект на ствол, изстрела | 120 (по щат, максимално 128) |
---|
155 mm морско оръдие Тип 3 в Общомедия |
155 mm оръдие Тип 3 e корабно японско оръдие с калибър 155 mm от времето на Втора световна война.
История на създаването
Разработката на 155 mm оръдие за леки крайцери започват в Япония през 1930 г. под ръководството на инженера Тийокичи Хата, веднага след подписването на Лондонския договор. Изпитанията на оръдието започват през 1932 г., то е на въоръжение от 7 май 1934 г. Изначално техническото задание предвижда възможност за водене на огън и по въздушни цели, за това и по задание максималният ъгъл на възвишение е 75°, начална скорост на снаряда от 980 m/s, досегаемост по височина 18 000 m. Още в процеса на проектирането става ясно, че реализирането на такава задача ще иска много сложни и тънки механизми за насочване, и в окончателния му вариант ъгъла на възвишение е ограничен до 55°
Оръдията са поместени в 3-оръдейни кули Модел E1, проектирани през 1932 г. на база двуоръдейните 203 mm установки Модел E, използвани на крайцерите от типа „Такао“, и изначално е предвиждано да могат да бъдат заменяни поради еднаквия диаметър на погона.
Обозначението на оръдията: Тип 3/Type 3 дава информация за годината на разработване на затворната група – 1914 г. след Христа или трета година от епохата Тайшо.
Установки на кораби
Крайцерите от типа „Могами“ – 5 кули (15 оръдия), до замяната на главния калибър преди войната
Линейни кораби тип „Ямато“ – 4 (впоследствие 2) кули (12 оръдия)
Лекият крайцер „Ойодо“ – 2 кули (6 оръдия)
Всичко са произведени 20 установки за крайцерите от типа „Могами“, след превъоръжаването на които в периода 1940 – 1941 г. трябва да се използват за 2 крайцера тип „Ойодо“ и 4 линкора от типа „Ямато“. Поради отказа за строеж на „Нийодо“ и дострояването в различен вид на „Шинано“ и № 111, а също и свалянето на две от четирите кули от „Ямато“ и „Мусаши“ част от тях вместо на кораби са поставени на брега в района на Етаджима.
Боеприпаси
Всички 155 mm оръдия Тип 3 се комплектоват с изстрели разделно зареждане. Основният заряд има маса 19,5 kg (36DC2), също има и олекотен, с маса от 12,3 kg (50DC2).
Бронебойните и фугасните снаряди имат бойна част от тринитроанизол, осветителните – със заряд от смес: 53% магнезий, 42,5% бариев нитрат, 3,5% восък и 1,0% натриев оксалат.
Аналози
САЩ 152 mm /47,6 Mk.16
СССР 152 mm /58,6 Б-38
Великобритания 152 mm /50 BL Mk.XXIII
Германия 150 mm/60 SKC/25
Франция 152 mm/55 Model 1930
Литература
- John Campbell. Naval Weapons of World War II. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
Външни препратки