Юта фон Изенбург
графиня на Спонхайм-Щаркенбург и графство Сайн
Лични данни
Родена	1259 г.
Починала	23 април 1316 г. (57 г.)
Семейство
Баща	Хайнрих II фон Изенбург
Майка	Мехтилд фон Хохщаден
Брак	Готфрид I фон Спонхайм-Сайн
Потомци	Йохан I фон Сайн, Енгелберт I фон Сайн, Аделхайд фон Сайн, Елизабет фон Сайн, Хайнрих фон Сайн, Мехтилд фон Сайн, Юта фон Сайн
Герб

Юта фон Изенбург (на немски: Jutta von Isenburg; * пр. 1259/1260; † сл. 23 април 1314, вер. 1316) е благородничка от Изенбург и чрез женитба графиня на Спонхайм-Щаркенбург и графство Сайн. Основателка е на новата линия фон Сайн на род Спонхайм.

Тя е дъщеря на Хайнрих II фон Изенбург († сл. 1278) и съпругата му Мехтилд фон Хохщаден († сл. 1264), дъщеря на граф Лотар I фон Аре-Хохщаден († 1222) и Мехтилд фон Вианден († 1241). Майка ѝ е сестра на Конрад фон Хохщаден, архиепископ на Кьолн (1238 – 1261).^[1]

Тя е сестра на графовете Герлах I фон Изенбург-Аренфелс († сл. 1303), Лудвиг фон Изенбург-Клееберг († сл. 1290), Еберхард († 1292), Бертелина († сл. 1227), Елиза († сл. 1276), Хайнрих († 1291), приор на Св. Куниберт в Кьолн (1263), и на Конрад фон Изенбург († сл. 1296), 1286 в свещен орден в Мюнерщат.

Юта фон Изенбург се омъжва пр. август 1258 г. за граф Готфрид I фон Спонхайм-Сайн († 31 октомври 1283), син на граф Йохан I фон Спонхайм-Щаркенбург († 1266).^[2] Те имат децата:^[3][4]

• Йохан I фон Сайн († 1324), граф на Сайн, женен I. ок. 1287 за Елизабет фон Хесен († 1293), II. 1297 г. за Кунигунда фон Нойербург († ок. 1347)
• Енгелберт I фон Сайн († 1336), граф на Сайн-Хомбург, женен I. за Юта фон Изенбург († сл. 1313), II. за Клариса
• Аделхайд фон Сайн († сл. 1309), омъжена I. за Хайнрих II, рауграф цу Нойенбаумберг († ок. 1288), II. пр. 1292 г. за рауграф Конрад IV фон Щолценберг († сл. 1327)
• Елизабет фон Сайн (* 1275; † ок. 1308), омъжена за граф Герхард III фон Диц († сл. 1306)
• Хайнрих фон Сайн († сл. 1311)
• Мехтилд фон Сайн († сл. 1311)
• Юта фон Сайн († сл. 1327)

• Dagmar Reimers: Isenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
• Matthias Dahlhoff: Geschichte der Grafschaft Sayn und der Bestandtheile derselben. Dillenburg 1874 (Google Books).
• Joachim J. Halbekann: Die älteren Grafen von Sayn. Historische Kommission für Nassau: Wiesbaden 1997. ISBN 978-3-930221-01-1.
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 59.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 133.