Хермлин израства в интелигентско буржоазно еврейско семейство на имигранти, но още като юноша влиза в Комунистическия младежки съюз и се включва в борбата срещу националсоциализма – организира нелегална печатница в Берлин. През 1936 г. емигрира в Палестина и като интербригадист участва в Гражданската война в Испания, а после се установява във Франция, където след немската окупация е арестуван и пратен в лагер. С помощта на френски партизани Хермлин успява да избяга в Швейцария.
След Втората световна война Щефан Хермлин се завръща в Германия и работи в радиото във Франкфурт на Майн. Публикува книгата си „Дванадесет балади за големите градове“[1] (1945), където се проявява като значим поет на следвоенната епоха – неговата езикова мощ се родее с творчеството на Георг Хайм и ранния Йоханес Р. Бехер, издава влияния на експресионизма и лириката на барока, на Суйнбърн и Аполинер. Излиза и стихосбирката му „Пътищата на страха“ (1946).
ГДР и ФРГ
През 1947 г. Хермлин се преселва в тогавашната съветска окупационна зона – по-късно ГДР – и отдава силите си за културното възстановяване на страната. Публикува стихосбирките „Двадесет и две балади“ (1947) и „Полетът на гълъба“ (1952).
Щефан Хермлин в председателството на Съюза на немските писатели, 1988 г.
През 1962 г. е сред организаторите на литературно четене на млади автори в Академията на изкуствата на ГДР, от което започва свободомислещата лирическа вълна на шестдесетте години. Това начинание му струва на Хермлин уволнението като секретар по въпросите на поезията в Академията. През 1968 г. той критикува смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, а през 1976 г. е сред инициаторите на протеста от страна на видни писатели срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и изгонването му от страната.
От 1976 г. Щефан Хермлин е член и на Западноберлинската академия на изкуствата. Неговите „Събрани стихотворения“ излизат в 1979 г. и като допълнено издание в 1981 г.
Своите размишления за поезията и своеобразието на литературния процес, за културата на духовното унаследяване и осмислянето на житейския път Хермлин излага в автобиографичната си книга „Вечерна светлина“ (1979).
