Черганово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.
География
Разполага се в Казанлъшката котловина, част от Розовата долина. Близо е до река Тунджа и град Казанлък. Климатът се характеризира с горещо и сухо лято и студена зима. Село Черганово се намира южно от главния път Казанлък – Стара Загора, в равнинната част на Казанлъшката розова долина. Добре развити тук са овощарството, земеделието, и розопроизводството. Животновъдството в селото не е добре развито. И сега, около селото има около 500 декара маслодайни рози и продължават да се засаждат още. Доброто разположение на селото – сред полето с плодородна земя и водни ресурси, свързано с пътища и ЖП линия, в близост до гр. Казанлък е привличало и привлича хора, както от околните села, така и от далечните краища на България.
История
В северната и южната част от землището на селото се намират няколко тракийски могили, които не се изследвани детайлно. За повече виж статията на Чудомир "В Черганово", в която Иван Коруджиев разказва историята на селото.
Селото е основано в края на 15-ти и началото на 16-ти век. Първо са били създадени два турски чифлика - най-напред е създаден чифликът на Силима, а след това на Мехмед Али бей. Единият е бил на мястото, където сега е ДГ /Детска градина/ Слънчице, а другият - по-надалеч. покрай чифлиците започват да се заселват хората и така постепенно селото се разраства. В началото то носило турското име Джеъргани. На североизток от сегашното село е имало старо българско село, което е просъществувало до края на 16-ти век. То е било унищожено. Хората му се преместили в чифлиците, където си построили дървени къщи. Има легенда, че в края на старото българско село турската власт намерила свой убит служител. За наказание властта наредила селото да плати за убития 3 000 гроша. Предполага се, че тази е причината за разрухата на селото.
Най-старите родове в Черганово са: Коруджиеви, Бурджикови, Коджаиванови, Добреви, Дянови, Райчеви, Милеви, Стайнови и Хаджиеви.
Впоследствие се заселват и други хора от различни краища на България: от крайгранична Тракия – село Дервиш Могила, от високопланинските селища Чифлика, Борущица и др. През 14 в. през земите на селото са пренесени мощите на Св. Петка и затова днес църквата в Черганово се нарича „Св. Петка“. Селото разполага със пощенски клон, който е основан около 1871, като за първи началник на пощата се счита Петкана Тотева Павлова. Селото разполага със училище, основано през 1874. Във селото се намира народно читалище „Антон Страшимиров", което е основано още по времето на турското робство, но е преосновано след Първата световна война 1919 година. Основатели на читалището са били Иван Добрев, Мирчо Славов - убити през войната, Георги Райчев, Георги Турлаков, Петко Златев, Тодор Иванов.
Население
- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Основната етническа група са българите. От 1950 година и след това в селото се заселват основно хора от околните села в Стара планина. На заселниците от Дервишка могила им казват "корейци", тъй като са пристигнали в селото по време на войната между Южна Корея и Северна Корея. Към 2000 година в селото се заселват няколко семейства българи мохамедани или помаци. В селото има малобройно ромско население.
|
Численост |
Дял (в %)
|
Общо |
+ - 900 |
100
|
Българи |
+ - 872 |
+ - 89,71
|
Турци |
+ - 20 |
+ - 2%
|
Цигани |
+ - 53 |
+ - 5,45
|
Други |
|
|
Не се самоопределят |
|
|
Неотговорили |
29 |
2,98
|
Културни и природни забележителности
Основният поминък в селото е отглеждането на рози, лавандула и тютюн. Полетата с рози около Черганово са много големи и са частни стопанства, но при заявено от гостите желание те могат да участват в розобера и да изживеят всичко, свързано със символа на Казанлък, донесъл световната му слава.
Отглеждане на тютюн
В България тютюн може да се отглежда на определени места, защото растението е много топлолюбиво и поради това се отглежда много на юг – около границата с Турция. Село Черганово е едно от малкото места във вътрешността на България, в което се отглежда тютюн и по-конкретно сорта Вирджиния.
Край селото има два водопада единият е „Дива Теменуга", който се намира в местността Кара-кос, а другият се казва РОЗА СЕЛЕКТ, който за разлика от „Дива Теменуга" не следва естествен път на водоизточник и е непотребен, намира се до църквата.
Иконостасът на църквата „Света Петка“ („Света Параскева“) е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[4][5]
Църквата е забележителна не само с факта че е над 100 г., но и с факта, че е издигната в чест на Св. Петка, чийто мощи вероятно са престояли една нощ на мястото, на което е възникнало по-късно селото. По традиция там, където нощуват мощите на светец, трябва да се построи църква.
Провежда се фолклорен фестивал „От Лазаровден до Гергьовден“ https://knews.bg/za-prav-pat-v-kazanlashkoto-selo-cherganovo-folkloren-festival-ot-lazarovden-do-gergovden/?fbclid=IwY2xjawF7BntleHRuA2FlbQIxMQABHQ5ZEd46w0R30hUsBZdTC_v7OjfbHOAN-MN9l4qOjHtiaD8fev41geZa_Q_aem_6KGWgPL0_tWUinE_q6nH1Q
Заслуги
Д-р Пенка Николова Яръмлъкова е специалист по кардиология (сърдечни болести) и автор на книги. Лекар, с многобройни научни приноси в медицината.[6]
Жители на селото са жертвали живота си през различните войни.
- Мирев М. Славов - подофицер
- Коев Р. Иванов - ефрейтор
- Мирчев Ив. Милчев - редник
- Генчев Т. Станчев - редник
- Генчев Ив. Станчев - редник
- Бакоев Хр. Тодоров - редник
- Желев Р. Иванов - редник
- Мирев М. Станев - редник
- Караколев П. Николов - редник
- Койнов П. Стойчев - редник
- Косьов Н. Колев - редник
- Минчев М. Иванов - редник
- Гегов Ив. Гегов - редник
- Минев М. филипов - редник
- Барабонков Р. Петров - редник
- Белчев Н. Христов - редник
- Колю Върбанов - редник
- Османлиев Н. Калчев - редник
- Златев Ив. Златев - редник
- Тотев Т. Иванов - редник
- Дончев К. Михалев - редник
- Овчаров К. Милев - редник
- Тенев Ив. Стефанов - редник
- Карагеоргиев Георги - редник
- Костов Георги - редник
- Мирев Хр. Станев - редник
- Орешков К. Кънев - подпоручик
- Мирев Ив. Славов - фелдфебел
- Коев Хр. Николов - редник
- Велков Ц. Цветков - ст. подофицер
- Коджаиванов Н. Неделчев - мл. подофицер
- Петко Коруджиев - подофицер
- Бъчваров Г. Златев - мл. подофицер
- Костов Б. Ненов - редник
- Минчев Ив. Шинев - редник
- Демерджиев Неделчо Христов - подпоручик
- Раднев Шиню Белчев - ст. подпоручик
- Терзиев Иван Христов - редник
- Беливанов Велко Славов - редник
Редовни събития
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Черганово, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 февруари 2020.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2020. (на английски)
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
- ↑ Яръмлъкова, Пенка. https://kazanlakmuseum.com // kazanlakmuseum. 2003.
5.Коджаиванови - /Яръмлъкова/
6. Черганово Моя Обич И Гордост (Георги Биязов)