PROFILPELAJAR.COM

Черганово
	Черганово
	Черганово Черганово
Общи данни
Население	885 души (15 март 2024 г.); 59,1 души/km²
Землище	15.000 km²
Надм. височина	336 m
Пощ. код	6139
Тел. код	04341
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	80532
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община; – кмет	Казанлък; Галина Стоянова ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Славка Костадинова

Черганово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География

Разполага се в Казанлъшката котловина, част от Розовата долина. Близо е до река Тунджа и град Казанлък. Климатът се характеризира с горещо и сухо лято и студена зима. Село Черганово се намира южно от главния път Казанлък – Стара Загора, в равнинната част на Казанлъшката розова долина. Добре развити тук са овощарството, земеделието, и розопроизводството. Животновъдството в селото не е добре развито. И сега, около селото има около 500 декара маслодайни рози и продължават да се засаждат още. Доброто разположение на селото – сред полето с плодородна земя и водни ресурси, свързано с пътища и ЖП линия, в близост до гр. Казанлък е привличало и привлича хора, както от околните села, така и от далечните краища на България.

История

В северната и южната част от землището на селото се намират няколко тракийски могили, които не се изследвани детайлно. За повече виж статията на Чудомир "В Черганово", в която Иван Коруджиев разказва историята на селото.

Селото е основано в края на 15-ти и началото на 16-ти век. Първо са били създадени два турски чифлика - най-напред е създаден чифликът на Силима, а след това на Мехмед Али бей. Единият е бил на мястото, където сега е ДГ /Детска градина/ Слънчице, а другият - по-надалеч. покрай чифлиците започват да се заселват хората и така постепенно селото се разраства. В началото то носило турското име Джеъргани. На североизток от сегашното село е имало старо българско село, което е просъществувало до края на 16-ти век. То е било унищожено. Хората му се преместили в чифлиците, където си построили дървени къщи. Има легенда, че в края на старото българско село турската власт намерила свой убит служител. За наказание властта наредила селото да плати за убития 3 000 гроша. Предполага се, че тази е причината за разрухата на селото.

Най-старите родове в Черганово са: Коруджиеви, Бурджикови, Коджаиванови, Добреви, Дянови, Райчеви, Милеви, Стайнови и Хаджиеви.

Впоследствие се заселват и други хора от различни краища на България: от крайгранична Тракия – село Дервиш Могила, от високопланинските селища Чифлика, Борущица и др. През 14 в. през земите на селото са пренесени мощите на Св. Петка и затова днес църквата в Черганово се нарича „Св. Петка“. Селото разполага със пощенски клон, който е основан около 1871, като за първи началник на пощата се счита Петкана Тотева Павлова. Селото разполага със училище, основано през 1874. Във селото се намира народно читалище „Антон Страшимиров", което е основано още по времето на турското робство, но е преосновано след Първата световна война 1919 година. Основатели на читалището са били Иван Добрев, Мирчо Славов - убити през войната, Георги Райчев, Георги Турлаков, Петко Златев, Тодор Иванов.

Население

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	956
1946	1000
1956	1040
1965	1073
1975	1448
1985	1276
1992	1216
2001	1139
2011	972
2021	956

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

Основната етническа група са българите. От 1950 година и след това в селото се заселват основно хора от околните села в Стара планина. На заселниците от Дервишка могила им казват "корейци", тъй като са пристигнали в селото по време на войната между Южна Корея и Северна Корея. Към 2000 година в селото се заселват няколко семейства българи мохамедани или помаци. В селото има малобройно ромско население.

	Численост	Дял (в %)
Общо	+ - 900	100
Българи	+ - 872	+ - 89,71
Турци	+ - 20	+ - 2%
Цигани	+ - 53	+ - 5,45
Други
Не се самоопределят
Неотговорили	29	2,98

Културни и природни забележителности

Основният поминък в селото е отглеждането на рози, лавандула и тютюн. Полетата с рози около Черганово са много големи и са частни стопанства, но при заявено от гостите желание те могат да участват в розобера и да изживеят всичко, свързано със символа на Казанлък, донесъл световната му слава.

Отглеждане на тютюн

В България тютюн може да се отглежда на определени места, защото растението е много топлолюбиво и поради това се отглежда много на юг – около границата с Турция. Село Черганово е едно от малкото места във вътрешността на България, в което се отглежда тютюн и по-конкретно сорта Вирджиния.

Край селото има два водопада единият е „Дива Теменуга", който се намира в местността Кара-кос, а другият се казва РОЗА СЕЛЕКТ, който за разлика от „Дива Теменуга" не следва естествен път на водоизточник и е непотребен, намира се до църквата.

Иконостасът на църквата „Света Петка“ („Света Параскева“) е дело на дебърски майстори от рода Филипови.^[4]^[5]

Църквата е забележителна не само с факта че е над 100 г., но и с факта, че е издигната в чест на Св. Петка, чийто мощи вероятно са престояли една нощ на мястото, на което е възникнало по-късно селото. По традиция там, където нощуват мощите на светец, трябва да се построи църква.

Провежда се фолклорен фестивал „От Лазаровден до Гергьовден“ https://knews.bg/za-prav-pat-v-kazanlashkoto-selo-cherganovo-folkloren-festival-ot-lazarovden-do-gergovden/?fbclid=IwY2xjawF7BntleHRuA2FlbQIxMQABHQ5ZEd46w0R30hUsBZdTC_v7OjfbHOAN-MN9l4qOjHtiaD8fev41geZa_Q_aem_6KGWgPL0_tWUinE_q6nH1Q