Голямо Дряново

Голямо Дряново
България
42.6651° с. ш. 25.2515° и. д.
Голямо Дряново
Област Стара Загора
42.6651° с. ш. 25.2515° и. д.
Голямо Дряново
Общи данни
Население334 души[1] (15 март 2024 г.)
26,1 души/km²
Землище12,799 km²
Надм. височина441 m
Пощ. код6146
Тел. код04346
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ15864
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ; 2011)

Голямо Дряново е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География

Северно и югоизточно от селото има смесена широколистно-иглолистна гора. В миналото, до 1973 година, има вековни брястове, които заболяват от холандска болест и са изсечени. Най-старият орех в България (500-годишен) се намира до 1993 година в югозападния край на селото. Има много стари орехи и дрянове. Големи орехови градини (3000 дка) се намират южно и западно от селото. Северно от селото извират десетина потока, а на 200 м източно от селото тече река Лешница. Началото ѝ е 20 km на север под връх Корита в Стара планина. Влива се на 4 km южно в яз. „Копринка“.

История

Северно от селото има тракийски могили. До 1879 г. селото е изцяло турско. Името му е Бичерлии. След изселването на турците в 1879 година, около 1885 година тук пристигат колибари от Габровско. В 1906 година името на селото е сменено на Голямо Дряново.[2]

Население

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[3]

Година на
преброяване
Численост
1934487
1946482
1956435
1965368
1975417
1985259
1992345
2001300
2011262
2021328

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 262 100.00
Българи 260 99,23
Турци
Цигани 0 0,00
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 1 0,38

Религии

Хората от селото са православни християни. Има нова църква, открита през 2001 година.

Културни и природни забележителности

Училището датира от 1886 година, а нова сграда на училището е построена през 1935 година. Читалището е основано през 1902 година.

Културни паметници

Стари къщи – тревненски стил, декларирани за паметници на културата:

  • Малешковата;
  • Къщата на Косьо Иванов и синове Кръстю Косев и Косьо Косев – най-голямата и просторна къща в селото, построена през 1895 година с действащ дюкян след 1944 година (производство на боза и тахан халва).
  • Ланковата;
  • Тотьо Бумбаловата;
  • Къщата на Деню и Гуна Бумбалова (сега на семейство Ангелови) – строена 1899 година, с 6 стопански постройки (навес, обори, плевни), с двойна пещ, с музейна битова стая, двор с течаща през него вада с чемшир и двуметрова ограда.

Личности


Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, „Наука и изкуство“, 1989. ISBN 954-321-071-3. с. 76.
  3. „Справка за населението на село Голямо Дряново, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 1 февруари 2020.
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 февруари 2020. (на английски)