PROFILPELAJAR.COM

Цар на българите
	Цар на българите
Царь на българитѣ
	Царски щандарт (1946 г.)
Информация
Обръщение	Ваше Величество
Седалище	Царски дворец, София
Създаден	913 г.
Първи	Симеон I (като цар)
Последен	Симеон II (като цар)
Закрит	15 септември 1946 г.
Приемна длъжност	Председател на Временното председателство на Народна република България

Цар на българите, до 1945 година Царь на българитѣ, е титлата на български владетели през Първото, Второто и Третото българско царство.

Цар е производна форма на титлата цезар (кесар) в Древния Рим. Използва се, за да обозначи висшата власт на владетел, дадена от бога в българското и руското православие.

За списък на българските царе виж Български владетели.

История

Пръв кан Тервел получава титлата „кесар“ от византийския император Юстиниан II Ринотмет в израз на благодарност за оказаната помощ при възстановяването му на императорския престол. Титлата е втора в империята и запазена за престолонаследника, с което формално почти приравнява българския владетел на византийския василевс и признава легитимността на българската държава. Няма информация кан Тервел да я е използвал за обозначаване властта си в България, а само като второстепенна титла при преговори с ромеите.

През 913 година княз Симеон I получава признание за титлата цар (василевс на българите) при обсадата на Константинопол, но 6 месеца по-късно Византия се отмята от признаването. През 920 година, използвайки слабостта на Византийската империя, Симеон обявява Роман Лакапин за узурпатор и себе си за „цар на българи и ромеи“. През 927 г. с договор титлата цар (цезар) е призната от Източната Римска империя (Византия) и на българския владетел цар Петър, син на Симеон Велики. Със създаване на автокефална българска църква статуквото е утвърдено и всички следващи владетели се титулуват „царе“.

В началото на 13 век цар Калоян води преговори с римския папа Инокентий III – обещава му да признае върховенството на светия престол над българската църква (дори е сключена уния между тях), при условие, че папата потвърди титлите на царя и патриарха. В кореспонденцията си с българския владетел обаче Инокентий до последно го титулува само крал (rex), което в средновековната йерархия стои по-ниско от цар (император).

На 22 септември 1908 година е обявена независимостта на България и обединената през 1885 година държава Княжество България е провъзгласена за Царство България. Съответно княз Фердинанд Сакскобургготски приема възстановената титла цар.