Той е син на фрайхер Ернст II фон Шьонбург-Валденбург (1486 – 1534) и съпругата му бургграфиня Амалия фон Лайзниг (1508 – 1560), наследничка на Пениг, дъщеря на бургграф Хуго фон Лайзниг († 1538) и Доротея Шенк фон Ландсберг († 1532). Брат е на Георг I (1529 -1585), господар на Шьонбург-Глаухау, и на Волф/ Волфганг II (1532 – 1581), господар на Шьонбург-Глаухау-Валденбург-Векселбург.[2]
Хуго пътува през 1549 г. в Италия. През 1550 г. е в свитата на курфюрстМориц и участва при обсадата на Магдебург. През 1552 г. се бие с император Карл V против турците. Той е на бойното поле почти винаги с брат си Волф. През 1553 г. той и брат му придружават пренасянето на убития курфюрст Мориц до Фрайберг и са при погребението му в катедралата. След това Хуго напуска военната си служба.
Първоначално тримата братя управляват заедно и на 1 май 1556 г. сключват фамилен договор, Герг получава господствата Глаухау и Ремсе, Волф получава Пениг, Векселбург и Рокхсбург, а Хуго получава Валденбург и Лихтенщайн. За резиденция Хуго избира дворец Валденбург.
Хуго I фон Шьонбург умира на 4 февруари 1566 г. на 35 години и е погребан в църквата Св. Бартоломей във Валденбург.
Клоновете Шьонбург-Валденбург, Шьонбург-Хартенщайн съществуват до днес като Шьонбург-Глаухау.
Фамилия
Хуго I фон Шьонбург се жени на 22 април 1555 г. за Анна фон Глайхен-Рембда (* 1532; † 22 април 1570), дъщеря на граф Йохан II фон Глайхен-Рембда († 1545) и Хедвиг фон Гера († 1531). Те имат седем деца:[3][4]
Георг III фон Шьонбург-Валденбург (* 5 октомври 1558; † 2 юни 1611), господар на Валденбург, женен на 23 ноември 1579 г. за Ева фон Ландсберг († 31 август 1613)
Хуго II фон Шьонбург-Глаухау (* 13 декември 1559; † 23 октомври 1606), господар на Шьонбург-Глаухау-Хартенщайн, женен I. на 3 декември 1582 г. в Гера за Агнес Ройс фон Плауен (* 26 юни 1567; † 1 август 1588), II. на 13 юли 1590 г. за Катарина фон Кирбург (* 2 февруари 1574; † 9 януари 1654)
Анна фон Шьонбург-Лихтенщайн (* 14 април 1562; † 25 юни 1600), омъжена за Фридрих фон Шерфенберг († 1609)
Файт III фон Шьонбург-Лихтенщайн (* 15 юни 1563; † 29 май 1622), господар на Лихтенщайн, женен I. на 21 април 1584 г. за Елизабет фон Ландсберг (* ок. 1560; † 1 февруари 1595), II. на 7 май 1598 г. за Катарина фон Еверщайн (* 28 юли 1579; † 26 септември 1617)
Фридрих фон Шьонбург-Лихтенщайн (* 28 юли 1564; † 6 април 1567)
Мария фон Шьонбург-Лихтенщайн (* 29 август 1565; † 9 март 1628), омъжена на 25 ноември 1583 г. във Валденбург за Хайнрих V Роус-Грайц (* 4 ноември 1549; † 9 октомври 1604)
Магдалена фон Шьонбург-Лихтенщайн (* 1566; † 28 август 1668)
Литература
Hermann Grot: Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg. In: Stammtafeln, Leipzig 1877, Nachdruck: ISBN 3-921695-59-7, S. 252 f.
Theodor Schön: Geschichte des Fürstlichen und Gräflichen Gesamthauses Schönburg, Urkundenbuch, Bände I – VIII Digitalisat der SLUB Dresden
Constantin von Wurzbach: Schönburg, die Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof– und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146.
Otto Posse: Die Urahnen des Fürstlichen und Gräflichen Hauses Schönburg. Dresden 1914.* Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 146.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 146.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XIX, Tafel 100.
.jpg)