Христо Нейков Нейков (известен и като Ичо Нейков) е български художник – график и илюстратор, народен художник.

Роден е на 23 октомври 1929 г. в София. През 1953 г. завършва специалности графика и илюстрация в Художествената академия в класа на проф. Илия Бешков. От 1964 г. е член на БКП. През 1960 г. става член на Управителния съвет на СБХ, през 1970 г. негов заместник-председател, а през 1985 г. – председател. Многократно е избиран за председател на секция „Графика“. От 1983 до 1985 г. е ректор на ВИИИ „Н. Павлович“. Член е на пленума на партийния комитет на БКП в район „Васил Левски“ и пленума на Градския комитет на БКП в София.^[1] От 1986 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.

Твори в областта на кавалетната графика, като предпочитаните му техники са литографията, офорта, рисунката с креда и туш. Илюстрира много книги, сред които:

• „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, 1953
• „За свободата“ от Стефан Дичев, 1954
• „Паметен ден“ от Николай Марангозов, 1958
• „Под игото“ от Иван Вазов и „Хайдути“ от Христо Ботев, 1965
• „Ехо от детството“ от Константин Колев и „Разгром“ от Александър Фадеев, 1970
• „Как се каляваше стоманата“ от Николай Островски, 1973
• „Василий Тьоркин“ от Александър Твардовски, 1976 г. и др.

Нейков е носител на множество отличия:

• 1963 – орден „Кирил и Методий“ – II степен
• 1967 и 1968 – награди от СБХ за постижения в илюстрацията
• 1978 – наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ
• 1979 – орден „Народна република България“ – I степен
• 1983 – награда „Илия Бешков“ за карикатура.

Христо Нейков е племенник на живописеца Дечко Узунов, брат на графика Атанас Нейков и съпруг на художничката Златка Дъбова.

• Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.

• Прощално слово за Христо Нейков Архив на оригинала от 2004-12-30 в Wayback Machine. от Светлин Русев, в-к „Култура“
• Картини на Христо Нейков: на сайта на Художествена галерия – Добрич Архив на оригинала от 2008-08-28 в Wayback Machine., галерия „Домино“