Хортач (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хортач.
Хортач
Χορτιάτης
— село —
Църквата „Свети Георги“, 1837 г.
Църквата „Свети Георги“, 1837 г.
Гърция
40.6083° с. ш. 23.1028° и. д.
Хортач
Централна Македония
40.6083° с. ш. 23.1028° и. д.
Хортач
Солунско
40.6083° с. ш. 23.1028° и. д.
Хортач
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПилеа-Хортач
Географска областХортач
Надм. височина721 m
Население2946 души (2001)
Хортач в Общомедия

Хортач (на гръцки: Χορτιάτης, Хортиатис) е село в Република Гърция, част от дем Пилеа-Хортач (Пилеа-Хортиатис) в област Централна Македония с 2946 жители (2001).

География

Селото е разположено в едноименната планина Хортач (Хортиатис) на 10 километра източно над Солун.

История

Античност и Средновековие

Църквата „Преображение Господне“, XI век

На входа на селото има римски акведукт от I век сл. Хр., който е единственият по рода си запазен в Централна Македония.[1]

На 2 km североизточно от Хортач е средновековната крепост Кастри. Втора крепост южно от селото има на връх Хортач.[2]

Името Хортиатис се появява за планината за пръв път в XI век. На планината има няколко манастира, най-важният от които е Хортачкият манастир „Света Богородица“.[2][3]

За Хортиатис се споменава в кореспонденцията на учения и служител от Солун Димитър Кидон, който споменава нападението над Хортиатис в 1383 година, когато турците под командването на Хайредин паша обсаждат Солун, обезпокоени от политиката на управителя на града Мануил Палеолог. Не е ясно дали става дума за селото или ;по-общо за по-широкия район на планината или за крепостта на върха Кастри.[2]

Също така има бегло споменаване на Хортиатис XV век. Според житието на Стефан Лазаревич, по време на Гражданската война между наследниците на султан Баязид I, Муса, съперник и брат на Сюлейман, опитвайки се да завладее Солун в периода 1411 - 1413 година, разрушава град Хортиатис. Славянската дума град показва укрепена област или укрепен град. Възможно е Кастри да е е крепостта на град Хортиатис, наричан „град“ през 1411 - 1413 година.[2]

В Османската империя

Селото е основано около XV век около руините на Хортачкия манастир,[3] в района на днешното училище.[2] В XIX век Хортач е гръцко село на самата северна езикова граница. Църквата „Свети Георги“ е от 1837 година.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хортиатис (Chortiatis), Солунска епархия, живеят 1560 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хортич (Hortitch) е показано като село със 195 домакинства и 825 жители гърци.[5]

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ортач живеят 1600 гърци.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ортадж (Ortadj) има 1090 гърци и в селото работи гръцко училище.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Хортиатис (Χορτιάτης) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 2306 жители с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко училище и детска градина с 365 ученици и 4 учители.[8]

В Гърция

Паметник на Хортачкото клане

След Междусъюзническата война Хортач попада в Гърция.

На 2 септември 1944 година германски войници и гръцки нацисти избиват 149 жители на селото в така нареченото Хортачко клане.

Личности

Родени в Хортач
  • Ангелос Киспудис (Άγγελος Κισπούδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
  • Георгиос Алексопулос (Γεώργιος Αλεξόπουλος), гръцки андартски деец
  • Димитриос Кафандарис (Δημήτριος Καφαντάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
  • Сотириос Панилас (Σωτήριος Πανίλας), гръцки андартски деец, информатор и куриер[9]

Бележки

  1. ↑ Ρωμαϊκό Υδραγωγείο του Χορτιάτη // Τα Πέτρινα Γεφύρια. Посетен на 21 август 2018.
  2. ↑ а б в г д Καστρί Χορτιάτη // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 30 януари 2024 г. (на гръцки)
  3. ↑ а б в Ι.Ν.Αγ.Γεωργίου Χορτιάτη // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Архивиран от оригинала на 2014-05-22. Посетен на 22 май 2014 г.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220-221. (на френски)
  8. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  9. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 63. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“