През 207 г. (през консулската година на „Максим и Апер“) се превежда „на всички известната Генеалогия на Хигин“ отново на гръцки.
Не е ясно дали той е автор и на астрономско-митологчния наръчник Poeticon Astronomicon или De astronomia (в четири книги). През Средновековието това произведение е източник от първи ранг за древни Звездни заги и е копирано многократно. От 9 век се създават преписи с важни исторически илюстрации.
Източници
Hygini De Astronomia. Hg. von Ghislaine Viré. Stuttgart, Leipzig 1992 (Bibliotheca Teubneriana). ISBN 3-519-01438-6