През 1940 г. Ленц е призован в хитлеристката армия и взема участие в похода срещу Съветска Русия и на Западния фронт. До 1946 г. е военнопленник в САЩ. Преживяванията му като студент и войник проникват цялото му творчество. От самото начало Ленц се смята за противник на националсоциализма и потъва във вътрешна емиграция, което намира израз в книгите му в пространни размишления и дълги монолози. След завръщането си от военнопленничеството Херман Ленц отдава силите си изцяло на писателското поприще.
Творчество
Херман Ленц е представител на онова поколение западногермански литературни творци, които написаха големите си книги след войната, след период на наложено мълчание и тежка екзистенциална криза. Сред най-ярките автори на това „поколение на оцелелите“, сред което личат имената на Волфганг Кьопен, Ханс Вернер Рихтер, Хайнрих Бьол и Алфред Андерш, свое място заема Херман Ленц.
Ленц започва като поет и публикува книга със стихове още през 1936 г. Но утвърждаването му на литературната сцена става десетилетие по-късно с повестта„Тихият дом“ (1947) и сборника с разкази„Двойният лик“ (1949). Още тук Херман Ленц засвидетелства умението си да пренася социалните и политическите проблеми на епохата в един свръхдействителен, приказен свят, за да ги обгледа от „разстояние“. Това дава основание на критиката да го упрекне в липса на чувство за история и в бягство от реалността.
Дори сред независимото и политически необвързано литературно сдружение „Група 47“ творбите на Херман Ленц не намират отклик. А междувременно той публикува повестта „Авантюристката“ (1952) и радионовелата „Момичето и враната“ (1957).
Едва романът „Руската дъга“ (1959), в който разглежда съдбата на млада съветска жена, депортирана през войната в Германия, е приет като безспорно „реалистично“ постижение, макар че не друг, а тъкмо Томас Ман пише тогава за Херман Ленц: „Това е оригинален, мечтателно-смел и своеобразен талант, напълно самостоятелен наред с Кафка.“ Сравнението с големия Пражанин вече подсказва за особеното „сюрреалистично“ светоусещане у Херман Ленц. А то отново се изявява в романа „Шпигелхюте“ (1962), съставен от три вплетени една в друга новели; тук история и настояще, реалност и съновидение се преливат в необикновена художествена сплав. Този похват писателят прилага и в романа си „Във вътрешния регион“ (1970).
Изброените произведения представляват обособен дял в творчеството на Херман Ленц. Друга група образуват романите „Очите на един слуга“ (1964), „Кочияшът и художникът на гербове“ (1975) и „Дама и палач“ (1973), които имат за тема живота в Австрия от края на XIX век, Тук осезаемо се чувства влиянието на големите австрийски прозаици Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Петер Алтенберг и Адалберт Щифтер. В тези романи Херман Ленц развива напълно своя повествователен стил, характеризиращ се с голяма образност, прецизно обрисуване на ситуацията и действащите лица, пластичност на задния план и стремителност на сюжетното развитие.
Друга тематична група в творчеството на Херман Ленц са автобиографичните романи с главен герой писателя Ойген Рап „Напуснати стаи“ (1966), „Други дни“ (1968), „Ново време“ (1975), „Дневник на оцеляването и на живота“ (1978), „Чужденец“ (1983), „Странникът“ (1986) и „Странна раздяла“ (1988), „Есенна светлина“ (1992) и „Приятели“ (1992).
В памет на писателя през 1999 г. е учредена литературната награда „Херман Ленц“.
Библиография
Разкази и новели
Das stille Haus, 1947
Das doppelte Gesicht, 1949
Die Abenteurerin, 1952
Nachmittag einer Dame, 1961
Der Tintenfisch in der Garage, 1977
Erinnerung an Eduard, 1981
Der Letzte, 1984
Der Käfer und andere Geschichten, 1989
Jung und alt, 1989
Hotel Memoria, 1990
Schwarze Kutschen, 1990
Jugendtage, 1993
Zwei Frauen, 1994
Feriengäste, 1997
Die Schlangen haben samstags frei, 2002 (посмъртно)
Романи
Der russische Regenbogen, 1959
Spiegelhütte, 1962
Die Augen eines Dieners, 1964
Im inneren Bezirk, 1970
Der Kutscher und der Wappenmaler, 1972
Dame und Scharfrichter, 1973
Die Begegnung, 1979
Der innere Bezirk, Roman in drei Büchern (Nachmittag einer Dame – Im inneren Bezirk – Constantinsallee), 1980
