Хейдън Уайт Hayden White
американски историк
Роден	12 юли 1928 г. Мартин, Тенеси, САЩ
Починал	5 март 2018 г. (89 г.) Санта Крус, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Мичигански университет
Научна дейност
Област	История, реторика
Работил в	Станфордски университет Калифорнийски университет в Санта Круз
Публикации	Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19 век (1973)
Повлиян	Ерих Ауербах, Нортръп Фрай
Семейство
Баща	Върджил Уайт[1]
Майка	Руби Алда Кларк Уайт[1]
Съпруга	Маргарет Броуз[1]
Деца	Джулиана Сара Броуз Уайт Адам Върджил Уайт Дейвид Х. Уайт[1]
Хейдън Уайт в Общомедия

Хейдън Уайт (на английски: Hayden White, р. 12 юли 1928, Мартин, Тенеси^[2]) e американски историк, почетен професор на Калифорнийския университет в Санта Круз, след като преди това се пенсионира като професор по сравнително литературознание в Станфордския университет.

През 1951 г. Хейдън Уайт получава бакалавърска степен в университета Уейн в Детройт (където негов тютор по история е проф. Уилям Бозенбрук), а магистърската (1952) и докторската си степен (1956) дължи на Мичиганския университет.

През 1973 г. от печат излиза най-прочутата му книга Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19 век. В този труд проф. Уайт разглежда реторическите качества на историческото повествование на най-големите историци на XIX век и стига до извода, че в тях с цел постигането на цялост и насоченост на повествованието се използват литературни похвати. Става дума за литературоведски, по-точно реторически анализ на историографски текстове – така, сякаш са романи или стихотворения. Важното обаче тук също е, че за проф. Уайт тези литературни похвати служат за попълването на недостига от факти, както и за морализирането на историографското повествование. Под влияние на структурализма той построява цяла система на употребата от историците на основните четири реторически тропи – метафората, метонимията, синекдохата и иронията – със съответните им идеологии, типове сюжети (на английски: emplotment), форми на аргументация и емоционални императиви. Тази книга на Хейдън Уайт се смята за крайъгълен камък в „лингвистичния обрат“ в историческата наука от края на ХХ век.

• The Emergence of Liberal Humanism. An Intellectual History of Western Europe, vol. I: From the Italian Renaissance to the French Revolution (Възникването на либералния хуманизъм. Интелектуална история на Западна Европа, т.I: От Италианския ренесанс до Френската революция). New York: McGraw-Hill, 1966. as co-author with Willson Coates and J. Salwin Schapiro.
• The Ordeal of Liberal Humanism: An Intellectual History of Western Europe, vol. II: Since the French Revolution (Изпитанието на либералния хуманизъм: Интелектуална история на Западна Европа, т. II: След Френската революция). New York: McGraw-Hill, 1970. as co-author with Willson Coates.
• The Greco-Roman Tradition (Гръко-римската традиция). New York: Harper & Row, 1973.
• Metahistory: The Historical Imagination in Nineteenth-Century Europe (Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19 век). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1973.
• Tropics of Discourse: Essays in Cultural Criticism (Тропиците на дискурса: Есета по културна критика). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1978.
• The Content of the Form: Narrative Discourse and Historical Representation (Съдържанието на формата: Наративният дискурс и историческата репрезентация). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1987.
• Figural Realism: Studies in the Mimesis Effect (Фигуралният реализъм: Изследвания върху ефекта на мимезиса). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1999.
• The Fiction of Narrative: Essays on History, Literature, and Theory, 1957 – 2007 (Фикцията на наратива: Есета върху историята, литературата и теорията, 1957 – 2007). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 2010 Ed. Robert Doran.
• The Practical Past. Evanston: Northwestern University Press, 2014.

• The Uses of History: Essays in Intellectual and Social History (Употреби на историята: Есета по история на идеите и социална история). Detroit: Wayne State University Press, 1968. (редактор).
• Giambattista Vico: An International Symposium (Джамбатиста Вико: Международен симпозиум). Baltimore and London: Johns Hopkins University Press, 1969. (съредактор заедно с Джорджо Талякоцо).
• Representing Kenneth Burke (Представяйки Кенет Бърк). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1982. (съредактор заедно с Маргарет Броуз).

• Уайт Х., „Метаисторията (въведение)“. – сп. Език и литература, 1997, кн. 1 – 2, с.5 – 54 (от едноименната книга)
• Уайт Х., „Новият историзъм: един коментар“. – сп. Литературата, год. 3 (1996), кн. 1, с.42 – 58. (от сборника The New Historicism, Veeser H. (ed.), London: Routledge, 1989.)
• Уайт Х., „Практическото минало“. – сп. Социологически проблеми, 2010, кн. 3/4, с.122 – 140. (прев. Тодор Петков)

• Re-Figuring Hayden White, edited by Frank Ankersmit, Ewa Domanska, and Hans Kellner. ((en))
• Колева А., (2005), Реторика на историописа, София: Стигмати, с.36 – 77.
• Oliver Daddow, „Exploding history: Hayden White on disciplinization“, Rethinking History: The Journal of Theory and Practice, 1470 – 1154, Volume 12, Issue 1, 2008, Pages 41 – 58. ((en))
• Patrick Finney, „Hayden White and the Tragedy of International History“, Paper presented at the annual meeting of the International Studies Association's 49th Annual Convention; San Francisco, CA, USA, Mar 26, 2008. ((en))

• Нов историцизъм

• ((en)) Библиография на Хейдън Уайт до 2007 г. Архив на оригинала от 2008-03-09 в Wayback Machine.
• ((en)) „Hayden White Talks Trash“ Архив на оригинала от 2009-05-28 в Wayback Machine., интервю на Фредерик Алдама, май 2001.
• „Метаисторикът Хайдън Уайт“, блог на АЛ, 3 април 2010

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Dimensions FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat