Хвърлянето на диск е лекоатлетическа дисциплина, при която атлетът хвърля тежък диск, стремейки се да го изхвърли на най-голямо разстояние. Това е древен спорт, засвидетелстван още от статуята на МиронДискохвъргач, датираща от 5 век пр.н.е. Макар да не е част от модерния петобой, той е част от древногръцкия петобой[1] и част от модерния десетобой.
При мъжете дискът тежи 2 kg и има диаметър 219 – 221 mm. При жените дискът тежи 1 kg и има диаметър 180 – 182 mm. При юношите теглото е по-малко. Основната част на диска е метална, докато ръбовете му са от пластмаса, дърво, фибростъкло или полимер, подсилен с въглеродни влакна.
Преди хвърлянето състезателят застава в окръжност с диаметър 2,5 m. Атлетът стои с гръб към посоката на мятането на диска. След това се завърта 1,5 оборота, набирайки инерция и хвърляйки диска. Целта е дискът да попадне в сектор, който е образуван от 34,92° ъгъл спрямо дъгата на кръглата площадка. Няма точно определено правило за това как трябва да се изхвърли диска, но е необходим добър баланс при завъртането, с цел да се придаде точен ъгъл на диска, който би му позволил да отиде възможно най-далече. Площадката е оградена с мрежа до зоната, в която диска може да падне, като това се прави основно поради съображения за безопасност на зрителите. Обикновено се правят между 3 и 6 опита, а най-добрият резултат от тях се взема в класирането.
Точно преди изхвърлянето на диска, атлетът го завърта с палец, като по този начин му придава по-голяма аеродинамичност и по-дълъг полет. Техниката на хвърляне е сложна за овладяване и отнема години усъвършенстване.
История
Хвърлянето на диск е част от първоначалните древни олимпийски игри в Древна Гърция. Спортът е възроден отново в Магдебург, Германия, от Кристиан Георг Колрауш и студентите му през 1870-те години. Организираните състезания за мъже продължават към края на 19 век и стават част от съвременните Летни олимпийски игри през 1896 г. Изображения на дискохвъргачи фигурират на видни места в рекламите за ранните съвременни олимпийски игри. В днешно време хвърлянето на диск е рутинна част от леката атлетика. Състезанията за жени започват в началото на XX век.