Хамбарлийският надпис е прабългарски надпис, изписан на гръцки език от 813 г. Открит е край село Хамбарлии (днес Маломирово), община Елхово, област Ямбол. Отбелязва победата на кан Крум над Византия и спечелената от българите Версиникийска битка.
Откриване
Открит е от Карел Шкорпил при селската чешма на село Хамбарлии (наречена Попова чешма), като там е бил поставен някъде между 1865 и 1870 г. Записани са две сведения от местни хора за предходното местонахождение на надписа. Според първото сведение, това е било място на изток от селото върху малка издигнатина „Клисе бунар” (Църковен кладенец), близо до една висока могила, където са намирани руини от старо селище. Според второто, надписът е бил донесен от Пашакьойското кале.[1]
Надписът се съхранява във Варненския археологически музей, където е пренесен от К. Шкорпил.[1]
Текст
Надписът е на гръцки език, разделен е на две части, върху лявата и дясната част на антична четвъртита колона (ара). Според проф. Бешевлиев е издялан много небрежно, при това върху неогладена грапава повърхност,[1] забелязват се и доста каменоделски грешки.[2]
Оригинален текст
Лявата част страна на надписа гласи:
„
|
[ο Κρουμος ο] [ά]-
ρχον ??ΒΗΝΝΟ. ε-
ξήλθεν ης (Κονσταν)ηνόπο-
(λη)ν (με τον λαόν) αυτού.
[κ]ε ο αδελφός αυ-
[τ]ού ουκ εληθάρ-
[γ]ησεν αυτόν κε εξήλ-
[θ]εν κε έδοκε[ν]
αυτόν ο θεό-
ς κε τόπ[ου]ς κ[ε]
κάσστρα ερ-
ήμοσεν [τ]άδε
<?Ε> την Σερδη-
κήν, την<ν> Δεβελ-
τόν, την Κονστα-
ντήαν, την (Βερσ)ηνι-
κίαν, Αδρηαν[ού]-
πολην. Το?ύτα
(ερυμνά) τα
κάστρα [έ]λαβε-
ν. τα δε λυπά κ[άσ]-
τρα έδοκεν ο θε[ό]ς
φόβον κε ά[φ]ηκ-
[α]ν κε έφυγαν κ-
ε ο κά[τ]ου τόπος (ουκ) λ-
ηθάργησεν τον τό-
πον τούτον, <τ> όπου ε[ξ]ή-
λθε(ν με) τον όλον λαόν κε
έκ(α)ψ(εν τα) χορήα ημόν<ν> α[υ]-
τό(ς) ο γέρον ο βασηλεύ[ς]
ο φαρακλός [κ]ε επήρεν
όλα κε τους όρκους ε-
λησμόνησεν κε εξ-
[ή]λθεν επή (αυτόν) ο άρχον <ο ά>
ο Κρο[υ]μος προς [τ]ο πολ(εμήσε)
[κε τον βασ]ηλέ[α] ε[νίκησεν? εφόνευσεν?]
ΟΝ?Ε .. κε απήλθεν ήνα
...... [κ]ε ερήμ(ο)σα την
|
“
|
Превод според Бешевлиев
Лявата страна на надписа, която проф. Бешевлиев определя като начало на надписа, се превежда от него така:[2]
„
|
[Крум архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол] и брат му (т.е. Крум) даде да опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези мощни крепости той превзе. А останалите крепости Бог[3] даде (т.е. вдъхна) страх и те (т.е. гърците) ги напуснаха и избягаха в долната земя (т.е. дн. Турска Тракия). Той не забрави тази земя, откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старикът император, плешивият, и завзел беше всичко и беше забравил клетвите, и излезе срещу него архонтът Крум, за да воюва.......и отиде, за да.......опустоших......
|
“
|
За дясната страна на четистранната колона проф. Бешевлиев предлага следния превод:[1]
„
|
. . . . . . направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде негов подчинен. От Бероя до . . . Дултроини е пръв ичиргу боилът Тук за дясната страна, а стратезите Вардан и Яни (= Йоан) негови подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар боилът капхан Иратаис, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.
|
“
|
Проф. Питър Голдън потвърждава избрания от проф. Бешевлиев превод като "войска" за думата "саракт", на старогръцки: σαρακτου (род. п.) или σαρακτος/ν (им. п.), поради което не споделя предложения от Омелян Прицак превод като "държава".[4] Голдън, Бешевлиев и Прицак са на едно мнение за нейния негръцки, огурски произход, вероятно от езика на прабългарите.[4][1]
Вижте също
Източници
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б в г д
Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници. София, Издателство на Отечествения фронт, 1981. с. 35-41.
- ↑ а б Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници. София, Издателство на Отечествения фронт, 1981. с. 66-67.
- ↑ В източника, от който е взет цитата, думата е изписана с малка буква, според тогавашните правописни правила.
- ↑ а б Golden, Peter B. Proto-bulgarian σαρακ-τος/-τον // Studies on the peoples and cultures of the Eurasian steppes. Bucureşti-Brăila, Editura Academiei Române, 2011. ISBN 978-973-27-2152-0. OCLC 806437412. с. 163-168. Посетен на 2022-08-25.