Хазрат Инаят Хан (на английски: Hazrat Inayat Khan; на урду: عنایت خان) е индийски музикант от жанра индийска класическа музика, суфитски философ и пропагандатор, автор на книги за учението на суфизма, основател на суфитското движение в Западна Европа и неговото представителство „Суфи Интернешънъл“.
Биография и творчество
Хан е роден на 5 юли1882 г. във Вадодара (тогава Барода), Гуджарат, Индия, в благородно мюсюлманско семейство (майка му е потомка на Типу Султан, някогашен владетел на Майсур).
Бил е известен в цяла Индия като певец, майстор на вина и отдаден на класическата музика на Индия. Той е един от първите, които се възползват от учебник по музика. Учи по учебник, съчинен от неговия дядо Маула Бакши, изобретил първата система за нотен запис на индийска музика, и основател на музикалния факултет на университета във Вадодара.
През 1904 г. се среща с известния проповедник на чистия суфизъм Мохамед Абу Хашим Мадани, който го посвещава в своето учение в продължение на 4 години.
Кралските Музиканти на Хиндустан: Али Хан, Инаят Хан, Мушераф Хан и Махебооб Хан
През 1909 г. Хазрат Инаят Хан прави серия от музикални записи в Индия, които са преиздадени през 1994 г. На 13 септември 1910 г. той, заедно със своите братя, заминава по покана да изнесе първите концерти на индийска класическа музика на Запад, първо в Америка, а след това в Париж. Като музикант сред неговите познати е и композитора Клод Дебюси, на когото Хан подарява мелодии оказали влияние в творчеството му.
По време на своите обиколки се жени за Ора Рей Бейкър от Ню Мексико, която е вярна последователка на неговата философия. Впоследствие тя приема името Пирани Амена Бегъм и според самия Инаят Хан, според неговата автобиография, тя му е оказала неоценима помощ, без която той не би могъл да отправи своето суфитско послание към Западния свят. Семейството се установява в гр.Сюрен, близо до Париж, където провежда своите ежегодни летни училища за последователите на учението му.
През 1913 г. Хазрат Инаят Хан и съпругата му заминават за Русия. Там се запознават с композитора Сергей Толстой, син на граф Лев Толстой, и с композитора Александър Скрябин. На Скрябин той също подарява някои мелодии, и една от тях – „Танц на Афганската сабя“ композиторът използва в едно от произведенията си. Двамата обсъждат и нова симфония наречена „Мистерия“, която впоследствие е написана от композитора, вдъхновен от идеите на мистицизма. В Москва се ражда и най-голямата му дъщеря в къща срещу Великопетровския манастир, няколко месеца преди началото на Първата световна война. Имат общо 2 сина и 2 дъщери.
След 1914 г. Хазрат Инаят Хан започва да организира голямо движение от последователи на суфизма с послание за божественото единство – таухид, и под духовния флаг за любов, хармония и красота. В лекциите си той застъпва позицията, че сляпото придържане към религиозните книги е лишено от духовност. Счита, че трябва да се търси истината във всяка религия, мъдростта и светлината на живота във всяка форма.
Храм на Универсалния суфизъм в Катвейк
През 1922 г., по време на лятно училище, той има духовно преживяване в Катвейк, Холандия. Хазрат Инаят Хан обявява мястото за свято и насочва своите ученици да се молят там. През 1969 г. на мястото е построен храм на Универсалния суфизъм.
През 1923 г. той основава организацията „Суфи Интернешънъл“ („International Sufi Movement“), чрез която разпространява своето учение.
Хазрат Инаят Хан се връща в Индия в края на 1926 г. Умира на 5 февруари1927 г. в Делхи. Гробницата му се намира в квартал „Хазрат Низамудин“ в Делхи. Всяка сутрин там носят листенца от роза в негова почит.
Съпругата му Амена Бегъм е автор на колекция от 101 суфитски стихотворения. Дъщеря му Нуруниса участва в разузнаването срещу нацистите под псевдонима „Нора Бейкър“ и загива през 1943 г. Синът му Вилаят продължава учението на баща си за универсалния суфизъм като ръководител на организацията „Суфи Интернешънъл“. Другият му син Хидаят е композитор на класическа музика, диригент и представител на „Суфи Интернешънъл“.
Произведения
След смъртта на учителя и писател Хазрат Инаят Хан остават четиринадесет тома, които представляват транскрипция на неговите лекции и разговори дадени между 1914 и 1926 г. записани от неговите ученици.
Поради спецификата на лекционната дейност, провеждана на различни места и време, темите често се преплитат една в друга, в различни връзки и варианти. Това има за цел да помага на последователите да усвояват тънкостите на суфизма в различията на всеки отделен въпрос и гледна точка. По тази причина в произведенията не се следва стриктна последователна система и строга класификация на темите не е осъществима.
Хазрат Инаят Хан
Том I The Way of Illumination
Том II The Mysticism of Music, Sound and Word
Том III The Art of Personality
Том IV Mental Purification and Healing
Том V Spiritual Liberty
Том VI The Alchemy of Happiness
Том VII In An Eastern Rose Garden
Том VIII The Art of Being
Том VIIIa Sufi Teachings
Том IX The Unity of Religious Ideals
Том X Sufi Mysticism
Том XI Philosophy, Psychology and Mysticism
Том XII The Divinity of the Human Soul
Том XIII The Gathas
Том XIV The Smiling Forehead
Sayings: Gayan, Vadan, Nirtan and Bowl of Saki
Biography and Autobiography of Hazrat Inayat Khan
Емблема на Универсалния суфизъм
Книгата „Sayings: Gayan, Vadan, Nirtan and Bowl of Saki“ е сбор записаните в личните му бележници мисли и становища, книгата „Biography and Autobiography of Hazrat Inayat Khan“ е сбор от личната му автобиография и различни проведени с него интервюта. Съществуват и още няколко документа от частен характер.
Тези основни книги са преиздавани в различни обеми и компилации, и под различни заглавия.
